вчера · 4 мин. четене · Споделяне във Facebook
Лекция на тема „Черни мури, годишни пръстени, климат“ изнесе доц. Момчил Панайотов от катедра „Дендрология“ на Лесотехническия университет (ЛТУ), в рамките на събитията, посветени на 100-годишнината на висшето лесовъдско образование в България. На срещата в зала „Акад. Мако Даков“ на университета присъстваха зам.-министърът на земеделието инж. Стоян Тошев, природолюбители, студенти и преподаватели, съобщиха от екипа на висшето училище.
Лекцията се фокусира върху 20-годишни изследвания на закодираната информация в годишните пръстени на черните мури. Резултатите от тези проучвания са публикувани в престижни научни списания като Nature, Science Advances и Dendrochronologia.
По време на събитието доц. Панайотов представи резултати от анализи в сферата на дендрохронологията, климатичните реконструкции чрез нея и реконструкциите на природни събития като лавини и пожари. Специален акцент беше поставен върху Байкушевата мура – най-старото дърво в България.
Доц. Панайотов обясни, че годишните пръстени функционират като своеобразен „биоархив“, съдържащ информация за климатичните промени и възлови природни събития в Югоизточна Европа през последното хилядолетие. Той подчерта, че изследването на тези данни може да бъде полезно и за т.нар. рисково картиране. „Моите обекти са „неми“, но видно имат много минала история. Освен годината е уточнена и „позицията“ на дървото, което „помни“, а това може да се ползва за други цели - като рисково картиране“, каза ученият.
Особено впечатляващи бяха представените факти за черните мури като „екологичен архив“, разкриващ следи от големи пожари и лавини през вековете. Дискутирани бяха и възможните методи за анализ и тяхното приложение в България.
Събитието затвърди значимостта на научните изследвания в областта на дендрохронологията и климатичните промени, отбелязват от ЛТУ. /ПВ/