От 28 ноември до 1 декември в сградата на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология в Пловдив ще се проведе Вторият Пловдивски фестивал на науката, организиран от фондация „Красива наука“ под патронажа и основното партньорство на Министерство на образованието и науката (МОН) и Община Пловдив, в партньорство с редица академични, изследователски, образователни, корпоративни, медийни и международни партньори, съобщиха от екипа на фондацията.

Темите в програмата са многообразни: от създаването на синтетична кожа и съставките на козметичните продукти, търсенето на алтернативни форми на живот и трупане на знания за вирусите, ролята на изкуствения интелект в медицината, до психичното здраве, постиженията българските учени на Антарктида, фосилите и скъпоценните камъни.

Програмата включва повече от 100 индивидуални събития за различни възрасти и типове публика – деца, ученици с учители, семейна публика и дори стриктно 18+.  Разделена е на Училищна и Основна програма. Всички събития са безплатни, но предварителната резервация на места гарантира вход, тъй като местата са ограничени и се изчерпват.

До момента повече от 1000 пловдивски ученици от 1 до 12 клас са регистрирани от своите учители за над 1700 места в Училищната програма на 28-29 ноември. Записванията продължават, а незаетите места ще бъдат отворени за достъп от обща публика от понеделник 25 ноември. Програмата за училища и формулярът за заявяване на места са на сайта. 

В Основната програма (вечерните часове на 28-29 ноември и целите дни на 30 ноември и 1 декември) публиката ще има среща с някои от най-изтъкнатите български учени със световно признание, както и с по-младите им колеги. Сред тях са биотехнологът от Пловдив проф. д-р Милен Георгиев - най-награждаваният с награда „Питагор“ на МОН български учен, и палеонтологът проф. Майкъл Санди, които работят в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология; микробиологът и вирусолог проф. Радостина Александрова от БАН; доаейнът на българските изследвания в Антарктика, геологът проф. Христо Пимпирев, химиците проф. Милен Богданов, доц. Лъчезар Христов и Наско Стаменов, психоаналитикът проф. Моника Богданова, молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, геоложката Теодора Билярска, физикът от Пловдивския университет д-р Стефан Николов; пловдивчанките д-р Христина Тасева (ветеринарна медицина) и д-р Теди Къртева (дентална медицина), зоологът от Русе Венцеслав Петков, астрономът Никола Каравасилев - ръководител на Олимпийския отбор по астрономия и астрофизика; уредникът на Регионалния природонаучен музей – Пловдив д-р Светлозара Казанджиева и др.

Учени от Пловдив представят теми и в Училищната програма. Сред тях са екипи от Технически университет, Института по овощарство, Аграрния университет, Медицински университет.

По време на фестивала обичайните пространства се преименуват с научни термини – Зала Космос с А1 и Зала Лаборатория с Аурубис ще са място за презентации, научни шоу и дискусии, а Зала Енергия и Зала ДНК ще приютява практическите работилници. Освен събитията в зали, във фоайето, където е Зона Откривател, посетителите ще могат да посетят три разнообразни изложби, посветени на 70-годишнината на ЦЕРН, на научни илюстрации и на животински видове в риск от изчезване заради човешката мода. Щандовете на учени, иноватори и технолози привличат винаги с вълнуващите демонстрации и експерименти (като антитреморна ръкавица, върху която работят изобретатели от Пловдив в помощ на хора с тремори).

Тъй като на 1 декември светът чества Международния ден на Антарктика, фестивалът поглежда към най-отдалечената лабораторна база на България на Ледения континент, където работят и пловдивски учени, през няколко различни гледни точки. В училищната програма е включено представяне на професиите, които могат да отведат младите хора до Антарктида („Кой работи на Антарктида“). През всички дни на фестивала публиката в Зала Космос с А1 и Лаборатория с Аурубис ще бъдат подканени да влизат в залата с различни звуци, записани от музикантката и музикален редактор в БНР Марина Великова по време на престоя й на българската антарктическа база и научноизследователски кораб; а в самия ден проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова ще представят за първи път в Пловдив своята най-нова книга „Антарктическият стопаджия“.

В програмата за деца са включени множество работилници и забавни научни шоу. Зрителите ще могат да видят два биографични филма за видни личности в науката. За посетители и в Основната, и в Училищната програма, които владеят английски език, интерес ще представляват и записите от презентации на живо на някои от найблестящите международни гости на Софийския фестивал на науката. Тези записи не са достъпни другаде и се излъчват ексклузивно за фестивалната публика на оригиналния език на представяне, без субтитри. Сред тях има австрийски химик радиолог, американски астрофизик, белгийски космолог, работил редом със Стивън Хокинг, унгарски технолог, посветил се на въвеждане на новите технологии в образованието, китайски антрополог.  

През 2025 г. фондация „Красива наука“ връща България в най-големия и най известен международен конкурс за комуникация на науката Лаборатория за слава FameLab. За да стартира кампанията за 16-то издание на конкурса в България, в рамките на Пловдивския фестивал на науката ще се излъчи на живо пред публика в залата Международният финал на FameLab за 2024 г. с участието на учени от 10 страни по света. В залата ще присъства и един от членовете на международното жури, Любов Костова.

Конкурсът Лаборатория за слава FameLab със своите 15 издания в България до 2021 г.., създаде мрежа от учени от цялата страна, в това число и в Пловдив, подготвени за среща с ненаучна публика на различна възраст и интереси.

През февруари 2025 г., за първи път в света фондация „Красива наука“ ще проведе един от кръговете на конкурса на българската антарктическа база на о-в Ливингстън и ще го излъчва на живо.

Цялата информация за Фестивала можете да проследите на следния адрес. /ПВ/

#сградата #центъра #растителна #системна #биология #биотехнология #пловдив #проведе #вторият #пловдивски