Повече от 3000 дървета бяха засадени в райони в Кипър, застрашени от опустиняване, каза днес комисарят по околната среда Антония Теодосиу на пресконференция по случай началото на втората година от изпълнението на европейския проект LIFE-AgrOassis. Това предаде за БТА кипърската агенция КНА.

Както беше отбелязано по време на пресконференцията, целта на проекта, под егидата на комисаря по околната среда и съфинансиран от ЕС, е до 2026 г. около обработваема земя да бъдат засадени приблизително 18 000 растения в жив плет, чиято дължина ще достигне 30 километра.

Теодосиу, която официално обяви началото на новия сезон за засаждане по проекта, координиран от Института за земеделски изследвания, обясни, че чрез използване на иновативен метод, който се тества за първи път в Европа, под научното ръководство на Изследователския център КЕС (KES), нуждите от напояване на обработваемите земи намаляват, а устойчивостта на растенията към суша се повишава.

„Кризата с климата изисква незабавни действия и практически мерки за адаптиране към последствията от нея“, отбеляза Теодосиу, добавяйки, че Кипър е изправен пред увеличаване на случаите на опустиняване, които се изострят от изменението на климата. Тя обясни, че живите плетове, които се създават по проекта, предпазват почвата, създават по-благоприятни условия за растителността и задържат влагата в почвата.

Теодосиу добави, че изборът на местни видове като маслинови и рожкови дървета, терпентинови дървета и мушмули, които са адаптирани към сушата в Кипър, гарантира тяхната жизнеспособност и намалява нуждите от напояване.

Според Демитрис Сарис, директор на изследователския център КЕС и научен ръководител на проекта, чрез създаването на живи плетове се постига намаляване на температурата на почвата с до 30 градуса.

Сарис, който представи иновативния метод за засаждане, каза, че Изследователският център КЕС и Кипърският департамент по горите вече са произвели 7 000 дървета по метод за увеличаване на дълбочината на корените, а други 4 000 ще бъдат подготвени през следващата година. Той допълни, че с този метод се постига по-голям растеж на корените в рамките на 90 дни, както и по-голяма продуктивност на издънките. Тези фиданки, каза Сарис, са по-добре адаптирани към условията на суша.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)