Съдиите от Върховния федерален съд на Бразилия гласуваха единодушно днес, че въоръжените сили  нямат конституционното право да се намесват в политически спорове, предаде Асошиейтед прес, като допълни, че това решение е знаково за укрепването на демокрацията в страната предвид нарастващата от години заплаха от военна намеса.

АП посочва, че съдебното решение е дошло в отговор на полемиката, която десният бивш президент на страната Жаир Болсонаро и неговите политически партньори са водили в последните години. Те твърдят, че Член 142 от Конституцията на Бразилия предоставя на армията така наречената "контролна власт" по отношение на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. 

Болсонаро представи своето тълкуване на Чл. 142 на заседанието на кабинета си през април 2020 г., като каза на министрите, че която и да е от трите власти може да поиска от армията да действа за възстановяване на реда в Бразилия.

В годините след това плакатите, споменаващи Член 142, станаха неизменна част от протестните митинги с искане за военен режим, като връхната точка на тези демонстрации бе бунтът на поддръжниците на Болсонаро, призовали армията да свали от власт неговия наследник Игнасио Лула да Силва, отбелязва АП.

И единайсетте съдии във Върховния федерален съд, в това число и двамата назначени от Болсонаро, отхвърлиха тезата на бившия президент.

При все че конституцията овластява армията да защитава нацията от евентуални заплахи и да гарантира прилагането на конституцията , "това не предполага каквото и да е тълкуване, което да позволява използването на въоръжените сили за защита на една (политическа) сила от друга", пише съдията докладчик по казуса Луис Фукс в основанията за своя вот.

Неясната формулировка на Член 142 дава свобода за различни тълкувания, но това на крайната десница е "абсолютна лудост", заяви по телефона за АП Жоао Габриел Понтиш, експерт по конституционно право в град Рио де Жанейро.

"Това не е решението на Върховния съд, което ще предпази бразилската демокрация от нови атаки, но въпреки това то изпраща важно послание до обществото, че не съществува конституционно основание за военна намеса", казва Понтиш.

Полемиката относно конституционно обоснованата роля на въоръжените сили в политическия живот на Бразилия е отражение на "историческия порок на една институция, която никога не се е подчинявала на гражданския ред", а гласуването на съдиите от Върховния федерален съд потвърждава това, което е ясно от всеки учебник по конституционно право, заявява за АП преподавателят по конституционно право в университета в Сао Пауло Конрадо Хюбнер.

"Нищо не е в състояние да предотврати военен преврат в бъдеще. Нищо!", казва Хюбнер.

Същевременно настоящият президент на Бразилия Игнасио Лула да Силва се старае да поддържа добри отношения с висшето военно командване, отбелязва АП, като припомня, че в края на миналия месец той наложи вето на всякакви възпоменания в памет на жертвите на военния режим в страната. На 31 март се навършиха 60 години от преврата, довел военните на власт в продължение на следващите 21 години в Бразилия.