17 декември 2024 г. · 7 мин. четене · Споделяне във Facebook
В том първи на „България: кратки хроники“ представям своя поглед върху отделни събития от целия спектър на българската история. Това каза авторът на книгата проф. Пламен Павлов часове преди националната й премиера, която е в Регионалния исторически музей (РИМ) на Хасково. Той уточни обаче, че представената информация в изданието е през призмата по-скоро на амплоато му като писател и журналист, но подплатена и с научни факти и с документи.
Срещата в Хасково с преподавателя от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, който е и автор на учебници, публицист и писател, е част от инициативата на местния Регионален исторически музей „Книга с автограф“.
Книгата на професор Павлов „България: кратки хроники“ е в две части. Тя е отпечатана от издателство „Изток-Запад“. Втората й част се очаква да излезе от печат през пролетта на 2025 година. В нея са застъпени събития от османското владичество, Възраждането и нова история.
В първи том на изданието авторът проследява някои по-слабо известни или напълно непознати теми за събития и личности от миналото - от праисторическите епохи до гибелта на средновековната българска държава.
Книгата включва научнопопулярни текстове, обединени в тематични раздели, разказа още историкът в Хасково. Има тенденция на завръщане на интереса на българина към собствената му история и търсене на различни факти за сравнение по исторически обстоятелства, смята проф. Павлов. „В тази книга, аз се опитвам да сведа до хората, това, което е най-близо до научното знание. Никога не съм смятал, че има разлика между дебелите книги, не че ги отричам, строго научните статии или журналистическите, затова и форматът на настоящото издание е именно такъв“, разясни историкът.
В „България: кратки хроники“ има раздел например посветен на Битолския надпис, в който през 1015 г. цар Иван Владислав се обръща както към своите поданици, и към бъдещите поколения. Според изложената хипотеза в книгата на проф. Павлов най-вероятно силно повреденият днес надпис, някога е бил римуван.
Сред интересните хипотези в изданието е и че България не пада под османско владичество през 1396 г., а по-късно - през 1422 г. с падането на Видинското царство. Фактите и документите показвали и че Добруджанското деспотство продължавало да съществува до 1399 година. “Целият процес на залеза на българската средновековна държава изобщо не е това, което си мислим, а е свързано с интересни събития и личности, които нямаме право да забравяме“, твърди професорът.
По-рано през деня преподавателят от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” се срещна за един учебен час с ученици от десети клас на хасковската Гимназия с преподаване на чужди езици „Проф. д-р Асен Златаров“. Дискусията с гимназистите бе на тема „Битката при Клокотница и управлението на Иван Асен II“. Тя е част от съвместната инициатива на гимназията и музея за среща на учениците с популярни известни български историци.
Проф. Павлов ще гостува на РИМ – Хасково и утре, когато с историците от местния музей ще бъдат обсъдени идеи, свързани с отбелязването през 2030 година на 900 години от победата на цар Иван Асен II над войската на деспот Тоедор Комнин край хасковското село Клокотница.
Учени създадоха мишка от двама бащи по нов метод
преди 17 часаУчени създадоха мишка от двама бащи по нов метод
преди 17 часа