В новия си брой в. "Аз-буки" съобщава за научна публикация, която доказва високи концентрации на микропластмаса в морските седименти, свързани с урбанизираните територии по югозападното българско черноморско крайбрежие.

Изданието разговаря с докторант Никола Бобчев - един от съавторите на публикация, излязла в международното списание Marine Pollution Bulletin (IF 5.3). Бобчев и други негови колеги от Лабораторията по морска екология (Созопол) – гл. ас. д-р Димитър Беров, гл. ас. д-р Стефания Клайн и доц. д-р Венцислав Карамфилов са авторите на изследването. Лабораторията им е част от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Статията представя данни от първото проучване на замърсяването с микропластмаси в седиментите на плажове и морското дъно по югозападното крайбрежие на Черно море – в района на Созополския залив, устието на река Ропотамо и Маслен нос.

За целите на изследването бяха взети проби от седиментите от плажове до Созопол – т.е. до урбанизирана територия. Втората е в близост до река – устието на Ропотамо. Третата зона е изцяло без човешка намеса и е при Маслен нос, където няма опасност от потенциално замърсяване, разказва Никола Бобчев. Освен тях бяха взети седименти и от морското дъно на различна дълбочина – между 4-6 м в плитката част, както и между 20-25 м в дълбоката. Целта на проучването е да се сравни какво е замърсяването между тези три зони, обяснява Бобчев.

В близост до урбанизираните територии учените установяват доста голямо замърсяване с микропластмаса. В Созополския залив частиците на плажа са около 400 за кг пясък, а на морското дъно са около 800 – т.е. двойно повече. Най-често срещани са влакната, съставляващи 72,3% от микропластмасата на брега и 91,7% от микропластмасата на морското дъно; 44% от частиците на брега и 54% от тези на морското дъно са с червен или син цвят.

Има съществена разлика в замърсяването на урбанизираната зона край Созопол, тази до устието на Ропотамо и до Маслен нос", казва пред "Аз-буки" Никола Бобчев. Това е интересно, понеже на теория реките са основен източник за замърсяване с пластмаси и микропластмаса. Но в този случай замърсяването край реката е по-малко от това около Созопол, който е популярна туристическа дестинация. В урбанизираните територии има множество различни дейности. В близост до Созопол има аквакултури, има рибарски дейности, там е пристанището. Рибарството и аквакултурите са едни от възможните източници на замърсяване. Освен това в Созопол и близо до него има много туристически обекти, които също замърсяват – например плажа през летния сезон, а и след него. Това спомага за деградацията и разпадането на тези по-големи пластмасови обекти на по-малки частици, които могат да попаднат в морето или да останат на плажа.

Друг тип замърсяване идва от непречистените води. До 2016 г. в южната част на Созополския залив се вливат непречистени води. След 2016 г. в действие влиза пречиствателната станция на града. До нейното пускане в действие непречистените води са акумулирали много голямо количество микропластмаси в седиментите, които по този начин се явяват като резервоар за този отпадъчен продукт.

И тя остава в седиментите на морското дъно за много дълъг период. Картите, които учените правят в хода на проучването, показват много голямо замърсяване близо до тази тръба, където са се изливали непречистените води. На плажа край р. Ропотамо са установени 200 частици в килограм пясък. А на морското дъно са 400 частици на килограм пясък. Съпоставено със Созопол, замърсяването е наполовина по-малко. В момента учените се опитват да разширят проучването и да сравнят данните с тези от други точки, от които са взети проби. Има например взети проби в близост до границата между България и Турция край Резово, където почти липсва урбанизация. Там замърсяването е наполовина по-малко от това при Ропотамо. В бъдеще основна цел на изследователс­кия екип ще бъде да разшири периметъра на проучванията, за да се види реално каква е ролята на реките. Резултатите до момента показват, че в сравнение с урбанизираната зона реката има по-малка роля. Но може да се окаже на практика, че замърсяването там също е голямо.

Концентрацията на микропластмаса в седиментите на плажовете „Златна рибка“, „Градина“ и „Червенка“ между градовете Созопол и Черноморец е между 2 и 4 пъти по-висока, отколкото в други части на Черно море. Докато тази в неурбанизираните и слабо урбанизираните зони е сходна с проучвания от Черно море и други европейски морета. Концентрацията на микропластмаса в седиментите от морското дъно в зоната е по-висока от тази в други проучвания за Черно море, но сходна с микропластмасата в дънните седименти на Каспийско море, Балтийско море, крайбрежието на Ламанша и белгийския континентален шелф.

Целият материал по темата може да прочетете в новия брой на "Аз-буки". /ПВ/