10 декември 2024 г. · 9 мин. четене · Споделяне във Facebook
Предложения за справяне с демографската криза и за подобряване на здравеопазването направиха политици по време на четвъртото издание на форума "Пауърс Съмит" (Powers Summit), който събира представители на правителството, на политическите сили и бизнеса в дискусия по основните предизвикателства и възможности за България.
Ние сме съмишленици и заедно сме постигали много добри резултати в областта на здравеопазването, каза проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС, който се включи във форума по телефона. Българите живеят със средно шест години по-малко в сравнение с населението в останалите европейски държави и задачата ни трябва да бъде да направи всичко необходимо, за да дадем на хората по-висока продължителност на живота. По думите му, ако се осъществят проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, ще има добавена стойност за пациентите, засегнати от инсулт, както и за страдащите от онкологични заболявания. Проф. Ангелов допълни, че за политическата сила, която представлява, профилактиката е от изключително значение и затова предлагат да се създаде център за скрининг и профилактика. Целта на този център ще бъде ранно диагностициране, за да се постигне по-успешно лечение, добави той. ГЕРБ-СДС ще работи за продължаване на националната програма за ваксинация срещу рак на маточна шийка, като ще настоява в нея да се даде възможност за ваксиниране и на момчетата, посочи проф. Ангелов. За кадровия дефицит сред специалистите по здравни грижи проф. Ангелов посочи, че ще подкрепят създаване на филиали или колежи за тяхното обучение.
За профилактика и превенция в проектобюджета на НЗОК за следващата година, както и за програмите за превенция на рак на маточната шийка, за скрининг на рак на дебело черво и за ваксините срещу рак на маточната шийка са предвидени недостатъчно средства, обърна внимание Васил Пандов от партия „Продължаваме Промяната“. По думите му, ако се направи разпределение на ръста на средствата за медико-диагностични дейности, ще се види, че той е с не повече от един процент. Според Пандов от 2022 г. в три поредни бюджета имало ясен акцент върху профилактиката и превенцията в извънболнична помощ. Приемането на Националната здравна стратегия беше стъпка напред, но трябва да я претворим в дела, каза още Пандов и отбеляза, че има определен дефицит на предвидимост.
Имаме свръхвисока смъртност, а същевременно умерено прилични разходи, които би трябвало да я намалят, което означава, че проблемът вероятно не е в ресурса, а в организацията, каза Александър Симидчиев от „Демократична България". По думите му страната ни е в критична ситуация заради кадровия дефицит на медицински сестри и потенциално подобен дефицит с лекарите. В системата ни липсва устойчиво финансиране на работната ръка, каза още Симидчиев и посочи, че потребителската такса, която се заплаща при посещение на лекар, е една и съща повече от 10 години. Симидчиев предложи да се приеме на национално ниво минимална почасова ставка за лекарския труд, както и за труда на медицинските сестри и на санитарите.
За нас решението на демографската криза, в която сме, изисква координиран и комплексен подход, а осигуряването на качествено и достъпно здравеопазване е основният инструмент, каза Атидже Алиева-Вели от „ДПС - Ново начало“. Ние залагаме на изработването на Национална здравна карта, защото трябва да знаем откъде тръгваме и към каква цел се насочваме, като целта ни е детското и майчино здраве, както и общинското здравеопазване, добави тя. По думите й заради обезлюдяването на малките населени места и липсата на достъп до здравеопазване, реформата става наложителна. Голямата реформа ще бъде успешна, когато започнем с широк дебат как си представяме здравеопазването, каза още тя и пожела да се сложи край на кабинетните стратегии и да се премине към реални действия.
Има два аспекта по отношение на демографията – миграция и ниска раждаемост, както и хората с репродуктивни проблеми и високата смъртност, посочи проф. Андрей Чорбанов от партия „Има такъв народ“. По думите му хроничните заболявания са сериозен фактор за справяне с демографките проблеми. Националната здравна стратегия звучи чудесно, но тая е с пожелателен характер, а за да не е в пожелателен дух, трябва да се гласува бюджет, насочен към доболничната помощ, профилактика и превенция, допълни проф. Чорбанов. В България винаги е обратно, каза още проф. Чорбанов и допълни, че бюджетът за болнична помощ обикновено е много висок.