Ветеринарният лекар на екзотични животни д-р Милена Златарова е представена с интервю в сп. "Ветеринарна практика", съобщиха от екипа на списанието.

Д-р Милена Златарова завършва ветеринарна медицина в Тракийския университет – Стара Загора през 2009 г. Има специализация по паразитология на дребни животни и няколко обучения за хирургия и болести на екзотични животни в Бърно, Чехия. Като дете мечтае да не работи с хора, а само с животни, тъй като намира в тях сродни души и утеха. След университета и стартирането на клиничната й дейност се оказва точно обратното: 96% от работата й е с хора (стопаните) и само 4% – с пациенти.

„Ветеринарният лекар придобива много дипломатични умения и ежедневна комуникация с хора (много говорене, чак от време на време ми се мълчи, без да казвам нищо)“, споделя д-р Златарова.

Като млад лекар тя започва работа в една от най-натоварените с отговорности денонощни клиники и екзотичните пациенти й стават сериозно предизвикателство. „Те са капризни към медикаменти (и сега няма много препарати, регистрирани за тях), вечно са в шок и критични, със собственици, които имат големи изисквания и очаквания.“ Сега работи предимно с дребни бозайници – хамстери, морски свинчета, плъхове, зайци, таралежи, но и с кучета и котки.

Като най-големи предизвикателства в работата й с екзотични животни, в сравнение с традиционната ветеринарномедицинска практика, определя разликата в размерите на пациентите (от 15 g – птица, 30 g – гекон, 80 g – хамстер, 2 kg – заек  до 60 kg декоративно прасе), разликата в начина на отглеждане и необходимите грижи. „Учудващо е, но дори и днес в ерата на информацията, хората четат повече за бъдещия си хладилник и параметрите му, отколкото за това, как да отглеждат таралежа, който са купили на детето си.“

Най-честите здравословни проблеми, с които се сблъсква при екзотичните животни са метаболитни проблеми, свързани с грешки в начина на отглеждане, генетични проблеми, заради неправилно развъждане. „Много е трудно да обясниш на някой стопанин, дал куп пари за животното си и с желание да има поколение от него за печалба и възвръщане на първоначалната инвестиция, че животното е с генетичен дефект, който се предава в поколението и не е редно да го развъжда.“

Влечугите като домашни любимци младата лекарка определя като „един отделен свят“. „Те са пример как ние - хората, в желанието си да ги отделим от естествената им среда, за да им се радваме в къщи, строим нова изкуствена среда, с множество машинки, лампи и подобрения, за да наподобяваме естественият им хабитат.“ Един от интересните и необичайни случаи, който ни споделя, е че преди четири години й се налага да сложи чип на африкански охлюв.

Трудностите при диагностицирането на болести при екзотичните животни са свързани главно с това, че понякога не може да се използват стандартни бързи лабораторни изследвания, тъй като не всеки път може да се получи достатъчно кръв за изследване. „Кръвта от птици и влечуги не може да се брои от машини, защото имат ядра и трябва ръчно на микроскоп. Няма достъпни бързи тестове, а трябва да се пращат проби в скъпа лаборатория в чужбина, защото българските не изследват подобни неща. Дори и да имаш рентген, ако снимаш 40-грамова мишка, тя ще е като светло петно", казва д-р Златарова.

На въпрос дали може да коригира някои срещани митове или заблуди относно отглеждането на екзотични животни д-р Златарова отговаря: „Не, интернет е по-силен. Но продължаваме да опитваме да оборваме митове, като например, че зъбите на зайците се режели, за да се хранят. Не, в природата никой не им ги реже, там ако не можеш да ядеш – умираш, тук ние се борим за добруването на животното и да се чувства нормално, въпреки че има генетичен дефект.“

Иска й се в бъдеще във ветеринарномедицинската практика за екзотични животни да има повече колеги, които работят както в клиничната дейност, така и такива, които да движат научната дейност. „Защото истината е, че едни без друг не можем. Сега повечето млади колеги се ориентират към работа с повече финансова сигурност и повече свободно време. Клиничната дейност изключва тези възможности – никога нямаш свободно време и за съжаление, не всеки път стопаните заплащат извършената услуга (може би и заради балканския синдром)“, казва д-р Златарова. /ПВ/