Гърция подписа тази седмица споразумение за чиста енергия с ЕС, за да ускори зеления преход на островите си, застрашени от свръхтуризма и изменението на климата, съобщава Франс прес.

Стотици гръцки острови са изправени пред големи предизвикателства като недостига на вода, каза Димитрис Лянос, кмет на най-големия от Цикладските острови - Наксос, където в четвъртък беше подписана споразумението с ЕС и Европейската инвестиционна банка за финансиране на проекти за декарбонизация.

Символиката на подписването на споразумението точно там не би могла да се пренебрегне. Като на повечето гръцки острови, така и стопанствата на Наксос са застрашени от суша.

Фондът от 1,6 милиарда евро (1,67 милиарда долара) ще впрегне основните активи на островите – вятър и слънце – за осигуряване на чиста енергия на достъпни цени.

Инвестирането в "зелени" енергийни източници "ще позволи на островите да осъществят своя екологичен преход", каза премиерът Кириакос Мицотакис.

„Възобновяемата енергия ще помогне на страната да стане (енергийно) независима и да намали разходите за енергия“, каза той.

Гръцките острови зависят в голяма степен от течните изкопаеми горива за снабдяването си с електричество, а това оказва влияние върху околната среда и повишава разходите.

Атина се фокусира върху развитието на инфраструктура за възобновяема енергия - крайбрежни вятърни паркове, системи за съхранение на енергия и свързване на островите с континенталната част на Гърция с цел електроснабдяване.

Гърция, която е на предната линия на глобалното затопляне в Средиземноморския басейн, преживява изключително горещи лета и катастрофални горски пожари.

На много острови жителите са разтревожени от недостига на вода и продължителната суша.

Въпреки това враждебността към вятърните турбини нараства, подобно на няколко европейски страни.

Екоактивисти отправят предупреждения и по отношение на свръхтуризъма, особено на Цикладските острови, популярни с кристално чистите си води и живописни села.

Наксос, южно от Миконос и източно от Парос, става все по-популярен. През 2023 г. обаче количеството валежи на този остров, известен със сирената и картофите си, са достигнали едва 270 мм в сравнение със средно 306 мм според климатичните наблюдения на Националната обсерватория на Атина.

Що се отнася до енергийната независимост, Гърция досега е давала приоритет на по-малки, несвързани и по-отдалечени острови, като Халки в Югоизточна Гърция, който сега може да се похвали със слънчева електроцентрала.

Намаляване на емисиите

Енергията на остров Тилос от островната група Додеканези вече почти изцяло идва от възобновяеми източници благодарение на инвестиция от 11 милиона евро от ЕС и четирима частни гръцки инвеститори.

Миналия месец Гърция представи амбициозни цели за слънчева и вятърна енергия с цел до 2050 г. парниковите газове на страната да бъдат сведени до нула.

Атина ще се стреми дeлът от възобновяемите енергийни източници в енергийния ѝ микс да достигне 82 процента спрямо планираните 66 процента през 2019 г. според министъра на околната среда и енергетиката на Гърция Теодорос Скилакакис.

Средиземноморската страна се стреми да намали емисиите си с 58,6 процента до 2030 г.

Гърция вече намали емисиите си с 45 процента в сравнение с 2005 г., каза Мицотакис в реч на срещата на върха COP29 в Баку по-рано този месец.

Гръцкият премиер каза още, че вятърната и слънчевата енергия покриват "почти половината от нуждите на Гърция от електричество", докато делът на силно замърсяващите лигнитни или кафяви въглища сега е "едва 6 процента".

Превод от английски: София Ангелова