Европа може да е поставила твърде високо летвата в целите за борба с климатичните промени, без да се фокусира достатъчно върху икономическата ефективност, заяви днес президентът на Кипър Никос Христодулидис, цитиран от Ройтерс.

Европейският съюз си е поставил за цел да съкрати емисиите си на парникови газове с 90 процента до 2040 г. и да постигне нулеви емисии до 2050 г. 

Въпреки че целите на енергийния преход трябва да бъдат постигнати, ЕС е поставил някои „твърде високи цели“, каза Христодулидис на енергийна конференция в Никозия след завръщането си от срещата на върха за климата COP29 в Азербайджан. „Не мисля, че е възможно тези цели да бъдат постигнати в сроковете, които сме поставили – това е много трудно – без да сме отбелязали напредък по основни проблеми, свързани с конкурентоспособността“, каза той.

Кипър се опитва да увеличи дела на възобновяемите източници в енергийното си производство до 33 процента до 2030 г. от настоящите 19-20 процента, но и развива плановете си за добив на природен газ от офшорните си находища като междинно решение, с което да се освободи от по-замърсяващия петрол, с който в момента захранва електрическите си централи.

В интервю за Ройтерс през тази седмица кипърският министър на енергетиката Йоргос Папаконстантину заяви, че природният газ все още има „няколко десетилетия“ живот като гориво.

На конференцията днес Христодулидис каза, че няма високи надежди за глобален консенсус за пътя напред. „За да съм честен, нищо от това, което чух (на COP29) не ни позволява да сме особено оптимистични за целите в посока на зелен преход“, каза той.