През първите седмици на новата година президентът на Франция Еманюел Макрон направи само две задгранични посещения. Едното от тях беше за участие в неформалната среща на върха в Брюксел на 3 февруари, посветена на европейската отбрана. Другото беше в Ливан. Но това не означаваше, че дипломацията на Макрон преминава в нискоинтензивна фаза. Напротив, поверил вътрешните дела на премиера си Франсоа Байру, който успя да изготви бюджета на страната, френският държавен глава се отдаде на разнопосочни дипломатически инициативи.

На 10 и на 11 февруари той ще бъде домакин в Париж на срещата на върха, посветена на изкуствения интелект. Съпредседател ще бъде премиерът на Индия Нарендра Моди. На форума Макрон е поканил представители на около 100 страни. Той беше отправил покана и към президента на САЩ Доналд Тръмп и към милиардера Илон Мъск. Засега Тръмп изпраща вицепрезидента си Джей Ди Ванс, а все още Мъск  не е казал дали ще уважи събитието. Отсъствието на Тръмп от този форум, замислен от Макрон като грандиозен, показва, че траекторията, по която ще поемат отношенията между Франция и САЩ на този етап се очертава все още като непредвидима. Но какви ще бъдат отношенията на Франция с други страни и региони по света.

Франция и ЕС

На неформалната европейска среща на върха в Брюксел на 3 януари, на която европейските лидери говориха основно за отбраната и за неотложността ЕС да ускори работата по постигане на суверенитет и конкурентоспособност по всички направления, Макрон беше сред главните оратори. На срещата бяха идентифицирани и нуждите за увеличаване на общия европейски капацитет, за укрепване на индустриалната и технологичната отбранителна база на Европа, бяха анализирани и варианти за публично и частно финансиране в тази насока, се казва в съобщение на сайта на Елисейския дворец. Лидерите обсъдиха и трансатлантическите отношения и предизвикателствата пред сътрудничеството между ЕС и НАТО в светлината на исканията на Тръмп за увеличаване на разходите за отбрана на 5 процента от националните БВП, въпреки че някои страни членки на ЕС и на алианса са все още под 2 процента от БВП. Това са все теми, по които Макрон от известно време защитава позицията, че ЕС трябва да постигне суверенитет и конкурентоспособност в един свят, в който сега САЩ и Китай са водещи сили.

Що се касае до евентуалния риск САЩ да наложат мита на ЕС, то на срещата на върха Макрон призова Европа да се държи като истинска сила, каквато е, и да накара другите да я уважават, в случай че бъде атакувана по търговските въпроси, отбелязва Франс прес.

Но въпреки единомислието между Франция и ЕС по въпроса за суверенитета във всички измерения, между Париж и Брюксел си остават и търкания. Като например това за споразумението между ЕС и Меркосур за свободна търговия. В края на миналата година Брюксел обяви финализиране на преговорите по този договор, продължили четвърт век, но Париж продължава да е против сделката и още на 6 януари в реч пред френските посланици Макрон заяви, че нещата с този договор все още не са приключили, припомня Франс 24.

Франция и Украйна

Макрон продължава да подкрепя Украйна в момент, в който украинският президент Володимир Зеленски заговори за изпращане на най-малко 200 000 западни военни в страната му на евентуална мироподдържаща мисия след края на войната. Същевременно от САЩ вече се чуха предложения за произвеждане на избори в Украйна до края на годината, след постигане на прекратяване на конфликта. Тук все още има неяснота дали вотът трябва, според Вашингтон, да се произведе след едно споразумение за първоначално прекратяване на огъня и онзи, който го спечели, да бъде преговарящият от украинска страна за сключването на едно по-дълготрайно споразумение с Русия, отбелязва Ройтерс. Същевременно от Тръмп дойде и коментарът, че САЩ се стремят да постигнат споразумение с Украйна, според което "украинците да предоставят своите редкоземни елементи и други неща в замяна на американската помощ за тях", припомня Франс прес.

Франция и Германия

На 22 януари Макрон прие в Елисейския дворец на работен обяд германския канцлер Олаф Шолц. Срещата беше по повод 62-ата годишнина от подписването на Елисейския договор за двустранно сътрудничество между Франция и Германия. Но тя беше възприета  и като  прощален обяд на Макрон с Шолц. Френски анализатори коментираха, че Франция вече се готви за евентуалния приемник на Шолц – консервативния лидер Фридрих Мерц, отбелязва Франс прес.

На работния обяд на 22 януари Макрон и Шолц обсъдиха Украйна и евентуалните промени в трансатлантическите отношения след завръщането на Доналд Тръмп на власт. Те обсъдиха и гаранциите за сигурността, които да се дадат на Украйна. Двамата лидери обещаха да приложат всичко на практика, за да има една силна и единна Европа пред предизвикателството, което представлява Тръмп. Макрон призовава ЕС, и по-специално френско-германският тандем да играе своята роля за постигане на една единна, суверенна и силна Европа, която да знае как да защитава интересите си, коментира Франс прес.

Но срещата между двамата лидери – четвърта в рамките на една година - беше в момент, в който френско-германският тандем е в застой. Макрон и Шолц имаха трудни отношения поради разногласия по различни въпроси, като последното от тях беше споразумението между ЕС и Меркосур. Шолц винаги е гледал и с недобро око на бюджетните отклонения на Франция, обременена сега от голям бюджетен дефицит. 

Според Елен Миар Дьолакроа, специалистка по Германия в Университета Сорбона, Париж сега очаква с нетърпение евентуалната промяна във властта в Берлин, но очертаващият се като бъдещ германски канцлер Фридрих Мерц също не е лесен като характер. 

Франция и Италия

През първия месец на новата година не се сбъднаха призивите на предходния френски премиер Мишел Барние да се обмисли разширяване на френско-германския двигател на ЕС към Италия. На този етап не се наблюдаваше развитие във френско-италианските отношения в насоката, очертавана от Барние.

Франция и Дания

Настоящата година се очертава обаче като ключова в отношенията на Париж с Копенхаген. През втората половина на годината Дания ще е ротационен председател на ЕС, тоест ще играе водеща роля в осъществяването на европейския дневен ред, който е присърце на Париж. В периода 31 март-2 април в Париж на посещение ще бъде датската кралска двойка. А в края на януари Макрон прие датската министър-председателка  Мете Фредериксен, която беше на мини европейска обиколка в момент, в който Тръмп говори за придобиване на датската територия Гренландия. Париж на няколко пъти вече възрази на тези амбиции на Тръмп. А по време на срещата на Макрон с Фредериксен двамата лидери подчертаха, че Европа трябва да защитава собствените си интереси пред Тръмп, предадоха "Франс 24" и Франс прес. Двамата лидери подчертаха й нуждата от прилагане на практика на европейския дневен ред за конкурентоспособността, за да се противодейства на американската доминация в сферата на дигиталните технологии и на възхода на Китай в тази област.

Франция -  Иран

Държавният глава на Франция определи в началото на годината Иран като "основното стратегическо предизвикателство и основно предизвикателство за сигурността" в Близкия изток и заяви, че това ще бъде приоритетен въпрос в диалога, който той ще води с новата американска администрация на Тръмп. Същевременно Париж призова гражданите си да не посещават Иран, докато не бъдат освободени тримата французи, задържани в тази страна по обвинения в шпионаж, предаде Франс прес. Неотдавна се навършиха и 1000 дни, откакто френската преподавателка Сесил Колер се намира в ирански затвор, обвинена в шпиониране. Семейството на Колер призова Макрон да се намеси, за да постигне освобождаването й и изрази недоумение, че досега не е било прието от президента, припомня агенцията. Тези призиви бяха отправени на фона на успеха на Рим да освободи италианска журналистка след 20 дни прекарани в ирански затвор. След този призив на 31 януари Макрон определи ареста на френските граждани в Иран като възмутителен и произволен. Последва остра критична реакция от страна на говорителя на иранската дипломация Есмаил Багай, който заяви, че подобни коментари не са полезни и конструктивни и не допринасят за омиротворяване на отношенията между двете страни.

Франция – Сирия

Още в началото на януари в Сирия на посещение пристигна френският външен министър Жан-Ноел Баро. Той беше придружаван от германската си колежка Аналена Бербок. Двамата бяха в Дамаск от името на дипломат номер едно на ЕС Кая Калас. Това беше първа подобна визита на европейски дипломати в Дамаск след смяната на властта там. По време на това посещение Баро призова новата сирийска власт да намери политическо решение с кюрдите, които са съюзници на Франция. Той призова и за унищожаването на химическия арсенал на Сирия, предаде Франс 24. След посещението Баро подчерта, че е от съществено значение да не се допусне никоя сила да се възползва от промените във властта в Сирия, предаде Ер Те Ел. Той визира по-конкретно Русия и Иран, които под претекст, че са подкрепяли сирийските власти, са отслабили, както той заяви, още повече тази страна, предаде Франс прес. Баро заяви, че Сирия има нужда от икономически подем и каза, че някои европейски санкции срещу тази страна биха могли да бъдат вдигнати, но такива срещу режима на Асад и други негови представители, не бива да се отменят. По този въпрос на срещата на външните министри на ЕС по-късно януари беше постигната принципна договореност. След визитата си в Сирия Баро припомни, че навсякъде в Сирия има химически оръжия, които са били използвани от режима на Асад срещу народа му и които сега може да се озоват в лоши ръце.

Успоредно с това още на 6 януари в речта си пред френските посланици Макрон предупреди, че на смяната на режима в Сирия трябва да се гледа без наивност и обеща да не изоставя кюрдските бойци, съюзници на Запада в борбата срещу джихадизма в тази страна, предадоха "Франс 24" и  Франс прес.

Още в края на миналата година Франция нанесе удари по позиции на „Ислямска държава“ в Сирия. Новината съобщи на 31 декември френският министър на въоръжените сили Себастиан Льокорню, предаде Франс прес. Ударите са били нанесени в централна Сирия по два обекта на ИД. Те са били атакувани с общо 7 бомби от френски изтребители и дронове. Франция участва в антиджихадистката коалиция от 2014 г. в Ирак и от 2015 г. в Сирия. Френски сили имат в бази в региона, по-специално в Обединените арабски емирства, посочва Франс прес.

Падането от власт на Башар Асад в резултат на офанзивата на сирийските бунтовници породи надежди за промяна в Сирия, но и страх, че джихадистки групи биха могли да се възползват от тази ситуация и да отбележат възход в Сирия и в съседен Ирак. Преходният сирийския президент Ахмед аш Шараа, оглавил бунтовниците, свалили Асад от власт, уверява, че подобно нещо няма да се случи.

Междувременно в самата Франция разглеждането на около 700 молби за предоставяне на убежище, депозирани от сирийци, беше временно преустановено, за да се види как ще се развие ситуацията в Сирия. А сирийски бежанци, обединени в групата „Свобода на действие“, призоваха Макрон да им позволи да се върнат временно в Сирия, за да участват във възстановяването на родината си, без обаче да изгубят правата си във Франция.

Франция-Ливан

През януари Макрон посети Ливан, за да изрази подкрепата си за процеса за обновлението на страната. Визитата беше направена 4 години след последните две посещения на Макрон в тази страна. На 4 август 2000 г. мощна експлозия на пристанището в Бейрут отне живота на над 200 души и причини огромни разрушения. Тогава Макрон посети Ливан два пъти, за да изрази солидарност с ливанския народ в този тежък момент. При втората визита той изтръгна обещание от ливанските политически сили, че те ще съставят реформаторско правителство, което ще извади страната от политическия и икономическия застой. Двете визити на Макрон бяха тогава в рамките на три седмици. Той планираше и трета визита, но тъй като ливанските политически сили не спазиха ангажимента си, той се отказа. Оттогава неговият емисар за Ливан Жан-Ив Льо Дриан непрестанно опитваше да намери изход от политическата парализа в тази страна, която е традиционен партньор на Париж в Близкия изток.

Визитата на Макрон в Ливан на 17 януари продължи само 12 часа и дойде в момент, в който Ливан вече имаше нов президент  - Жозеф Аун, и нов премиер -  Науаф Салам. Тя беше в същия ден, в който Ливан дойде и  генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, припомнят Франс прес, Ройтерс, Асошиейтед прес и ДПА.

За Науаф Салам се твърди, че той е бил и предпочитаният от Франция кандидат за премиер, но досега се е сблъсквал с резервите на шиитското движение „Хизбула“. Така че изборът му е пробив и за френските дипломатически усилия за намиране на изход от кризата в Ливан. Впоследствие стана ясно от съобщение на Елисейския дворец относно телефонен разговор на Макрон и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, че Франция и Саудитска Арабия са работили съвместно за изваждане на Ливан от политическата криза и изборът на Жозеф Аун за президент е бил плод на това сътрудничество.

По време на визитата си в Ливан Макрон призова „Хизбула“ да се разоръжи и да се превърне в отговорен политически играч, припомня ливанското издание „Ориан льо жур“.

А преди Макрон, в края на 2024 г. в Ливан беше френският министър на въоръжените сили Льокорню, който се срещна с френските военни от мироподдържащите сили на ООН в страната.

Франция заедно със САЩ посредничеха при прекратяване на огъня в Ливан между израелските сили и „Хизбула“. Примирието влезе в сила в края на ноември. То предвиждаше и изтегляне на израелските сили от Южен Ливан. Преди броени дни Макрон отново призова израелския премиер Бенямин Нетаняху да изтегли израелските сили напълно от Ливан, припомня Франс прес. Франция ще бъде и домакин на конференция за възстановяването на Ливан.

Франция  - Израел

Израелският премиер Нетаняху заяви миналата седмица, че е получил уверения от Макрон, че израелски компании ще участват в 55-ото авиационно изложение в Бурже през юни, предаде Франс прес. Миналия май участието на израелски индустриалци от сектора на отбраната в Световното изложение на отбранителната индустрия „Юросатори“ в Париж беше анулирано по искане на френското правителство заради израелската офанзива в Газа. Сега между „Хамас“ и Израел е в сила  прекратяване на огъня в Газа. Двете враждуващи страни размениха няколко пъти израелски заложници срещу палестински затворници. Сред освободените от Газа заложници беше и френско-израелският гражданин Офер Калдерон. Макрон приветства неговото освобождаване миналата събота и призова за освобождаване и на другия заложник с френско гражданство Охад Яхаломи, припомня Франс прес.

Франция – Алжир

Отношенията между Алжир и Франция ескалираха още през януари. Алжир отхвърли обвиненията на Париж, че предизвиква тази ескалация, предаде Франс прес. Напрежението възникна миналата година заради френската подкрепа за Мароко в спора за Западна Сахара и заради ареста на френско-алжирския писател Буалем Сансал, който е болен и е задържан в Алжир  заради изявления, които Алжир възприема като насочени срещу държавната сигурност, припомнят „Монд“, „Фигаро“ и Франс прес. В началото на януари Макрон заяви, че Сансал трябва да бъде освободен и че Алжир се опозорява като не позволява на един сериозно болен човек да се лекува. Алжир определи тези думи като срамна и неприемлива намеса във вътрешните работи на страната.

В допълнение напрежението ескалира още повече, когато в началото на януари четирима алжирски инфлуенсъри се оказаха разследвани във Франция заради реч на омразата в техни онлайн публикации. Париж експулсира един от тях – 50-годишния Дуалем, след като той беше арестуван в Монпелие след публикуване на видео, в което призоваваше за насилие над алжирски активист. Алжир обаче отказа да приеме Дуалем и го върна още същия ден, като припомни, че става дума за човек, който живее от 36 години във Франция, че има от 15 години разрешително за пребиваване там, че е  баща на две деца от брак с французойка и че има стабилна работа във Франция от 15 години и няма причини да бъде експулсиран. Алжир нарече експулсирането на инфлуенсъра произволно и злоупотреба с правата на един алжирски гражданин, пребиваващ законно във Франция. Алжир добави освен това, че Франция не го е предупредила за това експулсиране и така е нарушила алжирско-френската конвенция от 1974 г. за двустранните консулски отношения. В отговор на което вътрешният министър на Франция Брюно Рьотайо каза, че Алжир се опитва да унижи Франция, а външният министър Баро заяви, че Франция няма да има друга възможност  освен да отговори подобаващо, ако алжирците продължат с това поведение на ескалация на напрежението.

На 2 февруари алжирският президент Абделмаджид Тебун осъди „вредния климат“ в отношенията между Алжир и Франция и заяви, че двете страни трябва да възобновят диалога веднага. Това мнение той изрази в интервю за френското издание „Опинион“.  „В никоя област на отношенията вече няма напредък, освен в търговските отношения. Политическият диалог на практика е спрял“, каза алжирският лидер и предупреди, че може да се стигне до необратимост в това влошаване. Тебун призова Макрон да направи силни политически изявления относно възобновяването на диалога. Но в същото интервю, говорейки за ареста на писателя Сансал, Тебун даде да се разбере, че по този въпрос диалогът между Франция и Париж се очертава труден, тъй като алжирските власти възприемат реакциите на Париж относно ареста на Сансал като мобилизация срещу Алжир, отбелязва Франс прес.

Франция и конфликта между ДР Конго и Руанда

В края на януари бунтовническата групировка „Движение 23“ (М23) превзе град Гома в провинция Северно Киву, в източната част на Демократична република Конго, подкрепяна от руандийските сили, и започна да напредва в съседната провинция Източно Киву, предаде Франс прес. Вчера бунтовниците обявиха прекратяване огъня, предаде ДПА.

Конфликтът тлее от над три години. В него ДР Конго обвинява Руанда, че се опитва да плячкоса природните й богатства в източната част на страната. А Руанда твърди, че иска да изкорени въоръжените групи, създадени в ДР Конго от бивши представители на етноса хуту, виновни за геноцида над етноса тутси в Руанда през 1994 г. Сега според Кигали тези групи заплашват националната сигурност на Руанда, отбелязва Франс прес.

Европа осъди ескалацията на този конфликт, а на 25 януари ЕС заплаши със санкции и заяви,  че ще разгледа всички средства на разположение, за да потърси отговорност от лицата, поддържащи огъня на този конфликт. Франция, която има добри отношения и с ДР Конго, и с Руанда, е много активна по този въпрос. Тя привилегирова засега задкулисната дипломация. Макрон  разговаря по телефона с президентите на двете страни, както и с лидерите на съседните Ангола, Бурунди и Уганда. А френският външен министър Баро посети Киншаса и Кигали миналия четвъртък и петък, за да призове за край на военните действия.

Франция и Камерун

На 28 януари Франция предостави на Камерун доклад на комисия от френски и камерунски изследователи относно френската колонизация на Камерун, припомнят френските медии. Докладът обхваща и френската роля в Камерун след независимостта на тази африканска страна. До този момент темата беше възприемана като табу. Докладът беше връчен на камерунския президент Пол Бия, припомня Франс прес. Седмица преди това докладът беше връчен и на Макрон. Създаването на комисията, наброяваща седем френски и седем камерунски експерти, беше обявено от Макрон през юли 2022 г. по време на негова визита в Яунде. Комисията беше оглавявана от френската историчка Карин Рамонди. Документът обхваща периода 1945 г. – 1971 г. и се базира на разсекретени архиви. Той наброява 1000 страници и цели да запълни един вакуум в историческата памет относно събитията, белязали този период, отбелязва Франс прес. Според президента на Камерун сега въз основа на изводите в доклада отношенията между Франция и Камерун ще бъдат белязани от ново развитие. А в камерунските училища ще бъдат въведени нови програми по история, базирани на заключенията в документа. И Бия, и Макрон приветстваха работата на експертната комисия.

Докладът е разделен на четири хронологични части. В него по-специално се анализира плъзгането на репресиите в Камерун към истинска война – едно понятие, което досега беше забранено във френския официален наратив. Тази война, бушувала от 1956 до 1961 г., несъмнено е отнела живота на десетки хиляди хора, се казва в документа. Комисията, изготвила доклада, казва, че няма компетенциите да се произнася дали в Камерун са били прилагани геноцидни практики, но подчертава, че несъмнено насилието е било екстремно, посочва Франс прес. Докладът анализира и периода след обявяването на независимостта на Камерун и ролята на Франция, ангажирала  се в потушаването на опозиционните движения, вписващо се в усилията на Париж да запази влиянието си в тази африканска държава със силен икономически и стратегически потенциал.

Преди независимостта на франкофонската част на Камерун през 1960 г. френските власти са потушавали със сила и удавили в кръв бунта на Съюза на народите на Камерун – националистическо движение, започнало въоръжена борба. Няколко десетки активисти и симпатизанти на движението са били избити от френските войски, а след независимостта на Камерун срещу симпатизанти и лидери на движението са започнали да действат и камерунските сили на тогавашния първи камерунски държавен глава Ахмаду Ахиджо, припомня Франс прес.

След поражението на Германия през 1918 г. през Първата световна война международната организация Общност на народите, смятана за предшественик на ООН, поставя под френски мандат голяма част от германската колония Камерун. Западната част от нея, която граничи с Нигерия, е поверена на Великобритания, припомня Франс прес. След Втората световна война нарастват призивите за независимост във франкофонски Камерун. Тогава френските власти прилагат разнородни репресии срещу лидерите на движението за независимост. Те манипулират камерунската политическа сцена и пречат на камерунските привърженици на независимостта да се изказват пред ООН, отбелязва Франс прес. В доклада на комисията се посочва как шепа колонизатори са изиграли роля в засилване на насилието в Камерун. От 1955 г. този процес става още по-интензивен при управлението на тогавашния върховен френски комисар за Камерун Ролан Пре. Лидерите на Съюза на народите на Камерун минават в нелегалност, след като движението е забранено. Паравоенни организации на движението започват партизанска война и убиват и отвличат местни политици. Репресиите от страна на властите стават повсеместни. Франция прилага и доктрината на революционната война, експериментирана в Индокитай и в Алжир. Методите й са насилие, превантивни арести, обиски, преместване на населението от едно място на друго. Стотици хиляди души са преместени в така наречените „лагери на прегрупирането“, които продължават да съществуват и след обявяването на независимостта на Камерун, се казва в доклада, коментиран от Франс прес в поредица от аналитични материали. 

Рубен Ум Ниобе, един от лидерите на движението за независимост, е убит от френската армия през 1958 г., а друг лидер на движението за независимост - Феликс Мумие -  е отровен през 1960 г. в Женева, като се смята, че става дума за политическо убийство, в което са били замесени френските власти, казва в доклада.  След независимостта на Камерун премиерът Ахиджо, който после става президент, въвежда авторитарен режим с подкрепата на френските власти, представлявани от разнородни съветници. Париж помага за списването на камерунската конституция и сключва двустранни договори за участието на фреската армия в поддържането на реда в Камерун, се казва още в доклада.

Документът се вписва в поредица от подобни доклади, които целят да предефинират отношенията на Франция с Африка. Досега имаше подобни доклади на Париж за Руанда и за Алжир.

Франция и Африка като цяло

На 30 януари френските сили в Чад преотстъпиха на чадските военни последната си база в тази страна – тази в столицата Нджамена. Така беше спазен поисканият от чадските сили краен срок до края на януари Франция да изтегли военните си от Чад след 65-годишно присъствие там. Де факто Франция се изтегли по този начин и от региона на Сахел, където имаше над 5000 военни в рамките на операция за борба с джихадистите, приключила в края на ноември 2022 г., предадоха световните агенции.

Оттогава бившите френски колонии – Нигер, Мали, Буркина Фасо и Централноафриканската република приканиха един след друг Париж да изтегли военните си от тяхна територия след години на присъствие. Тези страни започнаха и сближаване с Москва. Сенегал също преговаря с Франция за изтегляне на френските военни до края на годината. Франция намалява и военните си в Габон и Кот Д’Ивоар в рамките на стратегия за промяна на френското военно присъствие в Западна и Централна Африка.

На 6 януари в речта си пред френските посланици Макрон заяви, че Франция е била права да се намеси военно в Африка срещу тероризма от 2013 г. насам, но африканските лидери са забравили да благодарят на Париж за тези усилия. „Нито една от тези държави днес нямаше да бъде суверенна страна, ако френската армия не беше разположена там. Но няма нищо, благодарността ще дойде с времето“, иронизира тогава Макрон и допълни, че Франция не е в позиция на отстъпление в Африка, а просто сега мисли трезво и реорганизира присъствието си, припомня "Франс 24". Тези думи на Макрон предизвикаха възмутени реакции в редица африкански страни. Ибрахим Траоре, ръководителят на хунтата в Буркина Фасо, заяви, че Макрон е обидил всички африканци, като е показал, че не ги възприема като хора. Президентът на Мали Махамат Идрис Деби Итно също изрази възмущение от думите на Макрон и каза, че той явно бърка епохата. Сенегалският премиер Усман Сонко определи изказването на Макрон като напълно погрешно.

На 16 януари президентът на ЦАР Фостен Аршанж Туадера посети Москва и се срещна с руския лидер Владимир Путин. Той благодари за подкрепата, която руските бойци са оказали на неговата страна. Русия казва, че е разположила инструктори в ЦАР. Според Туадера благодарение на тях армията на ЦАР сега е една могъща сила, която унищожава терористи и други престъпници. Армията на африканската страна беше подкрепяна от частната военна компания „Вагнер“, а сега е подпомагана от приемника й „Африкански корпус“. ООН и неправителствени организации казват, че руските военни извършват издевателства срещу цивилни в ЦАР, където Москва предлага услуги в областта на сигурността в замяна на достъп до местните природни ресурси, отбелязва Франс прес.

Франция и Хаити

В края на януари временният президент на Хаити Лесли Волтер заяви, че  с Макрон е говорил по време на визита в Париж за връщане от страна на Франция на сумата, която Хаити е платила за своята деколонизация преди 200 години, предадоха Ер Еф И и "Франс 24".  На 17 април ще се отбележи тази 200-а годишнина и тогава Макрон ще направи изявление в тази насока, заяви още Волтер.

След бунт на роби, завършил с победа, френският крал Шарл Десети постановява на 17 април 1825 г. Франция да признае независимостта на Хаити. Това е първата деколонизация в историята на страната. Но кралят поставя тогава условие. Хаити трябва да плати 150 милиона златни франка на бившите колонизатори. Това е огромна сума за онова време и се смята, че Хаити сключва огромни заеми с френски банки при висока лихва, което обременява нейните финанси векове наред. През 2022 г. „Ню Йорк таймс“ коментира, че тези плащания са коствали на икономическото развитие на Хаити между 21 и 115 милиарда долара за два века.

Самият Макрон не е коментирал изявленията на Лесли Волтер относно възстановяването на парите, платени преди 200 години. Той само призова ООН на 29 януари да обмисли операция по поддържане на мира в Хаити, където насилието на бандите дестабилизира страната и само миналата година е отнело живота на над 5000 души.