Срутването на бетонната козирка на гара в северния сръбски град Нови Сад, отнело живота на 15 души, повиши напрежението в Сърбия, предизвика протести и засили гнева срещу правителството.

Гарата наскоро беше реновирана като част от сръбско-китайско партньорство. Критици твърдят, че корупцията, слабият надзор и неадекватните строителни дейности са допринесли за трагедията от 1 ноември. Длъжностни лица дадоха противоречива информация за това дали козирката е била част от ремонта. Поддръжката на козирката се проучва щателно.

Трагедията се превърна във възпламеняващия фактор на едно по-широко недоволство от авторитарното управление на Сърбия. Недоволството обхваща и нарастващите обществени искания за по-голяма прозрачност на фона на големите инфраструктурни проекти в страната, предимно в партньорство с китайски държавни компании.

Железопътната гара е построена през 1964 г. и е реновирана два пъти през последните години в рамките на по-мащабно споразумение между Китай, Сърбия и Унгария за пускане на бърза железопътна връзка между Белград и Будапеща.

Първоначално властите казаха, че козирката не е била част от последния ремонт на гарата, но не дадоха обяснение защо. По-късно експертите отрекоха това и се появиха снимки, които предполагат, че все пак е извършена поне някаква работа по козирката.

Едно от исканията на протестиращите е да се оповести публично цялата документация по проекта за ремонта на гарата.

Властите започнаха разследване веднага след срутването, като обещаха, че то ще бъде задълбочено и няма да пощади никого, независимо от позицията му. Днес 11 души бяха задържани. Заподозрените са изправени пред обвинение в "извършване на престъпни действия срещу обществената сигурност, създаване на обществена опасност и неправилно извършване на строителна работа", пише в изявление на Висшата прокуратура в Нови Сад.

Сръбските медии съобщиха, че Горан Весич, който подаде оставка като министър на строителството след срутването, е сред задържаните.

По-рано прокурорите казаха, че са разпитани няколко десетки души. Единствената информация идва от сръбските медии, които публикуваха непотвърдени информации за фирмите, участващи в реконструкцията.

В отговор на призивите за арести официални лица казаха, че опозицията иска „кръв“ и „лов на вещици“ и че хората не могат да бъдат арестувани без основателна причина. Критиците на правителството посочват, че липсата на задържани може да доведе до подправяне на доказателства.

В първите дни след трагедията сърбите протестираха основно мълчаливо, като организираха бдения за жертвите. С времето обаче траурът започна да отстъпва пред гнева, като доведе до вълна от протести на различни места и водени от различни групи.

При последната демонстрация протестиращите блокираха съд в Нови Сад, като изискваха от съдебните власти „да си свършат работата“. Полицията за борба с безредиците ги изтласка от входа, което доведе до сбивания и сблъсъци два поредни дни тази седмица.

Скандирания от типа „корупцията убива“ също белязаха протестите, които изискват оставката на цялото правителство заради трагедията. Протестиращите оставиха символични отпечатъци на длани в червена боя по правителствени сгради, като обвиниха властите, че „ръцете им са изцапани с кръв“. Анализатори посочват, че правителството се опитва да смекчи щетите върху имиджа си като удължава разследването и очевидно се надява, че общественото недоволство ще намалее с течение на времето.

Сръбският авторитарен президент Александър Вучич многократно прикани към  спокойствие и призовава народа да се довери на институциите. Той посочи, че разследването е сложно и отнема време. Той отбеляза още, че „отговорността не може да бъде избегната“.

Същевременно полицията задържа няколко активисти, които взеха участие в последните протести и предупреди, че няма да толерира нарушаване на обществения ред, което широко се възприема като опит да се обезсърчат хората да протестират.

С изграждането на пътища, железопътни линии и друга инфраструктура Сърбия се стреми да укрепи транспортните си връзки със съседни страни, докато Китай се стреми да укрепи икономическия си отпечатък върху Европа.

Сърбия и Китай преговарят за споразумения най-вече на правителствено равнище без участието на външни кандидати. Китайските държавни банки често осигуряват заеми за финансиране на тези проекти. Заемите идват с условия, като задължително включване на китайски компании и техни служители.

Въпреки че подобни партньорства са допринесли с милиарди долари във вид на инвестиции в развитието на икономиката на Балканите, въпросите относно качеството, сигурността и финансовата устойчивост често остават, както показа и срутването на бетонната козирка.

Китайските компании, които взеха участие в ремонта, казаха, че козирката, която се срути, не е била включена в дейността им.

 

(Превод от английски: Симона-Алекс Михалева, София Ангелова)