Беседа на тема „Семейството като малка църква“ се проведе в Енорийския център при храм "Възкресение Христово" във Велико Търново. Разговорът беше посветен на предстоящия празник Въведение Богородично, който в традицията на църквата е свързан с християнското семейство.

Беседата води заместник-деканът на Православния богословски факултет във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Свилен Тутеков, който е преподавател в Катедра "Библейско и систематическо богословие".

Когато кажем християнско семейство веднага си даваме сметка за времето, в което живеем, определяно от мнозина като време на криза на семейството, каза в началото доц. д-р Свилен Тутеков. Тя е породена от различни фактори, сред които има социални, икономически и други, но най-вече от културата на индивидуализма. Основната причина за тази криза със сигурност е на първо място е съзнанието на съвременния човек като сам, изолиран, ръководен единствено от своите интереси, от своята себичност и това да има удоволствия само за себе си. Той иска да бъде консуматор, да печели и да харчи колкото е възможно повече. Съвременният човек живее изцяло подчинен на своите егоистични и индивидуалистични интереси, коментира лекторът. Колкото и анализи да се правят от социолози, психолози, философи за това коя е причината за кризата в семейството днес, в крайна сметка се стига точно до тази причина, че модерния съвременен човек се ръководи единствено и само от своите индивидуални користни цели, от своята себичност и нарцисизъм, каза той.

Когато говорим за семейството можем да го правим в две посоки – разглеждайки го като основна структура на обществото или да насочим поглед към традицията на църквата и да видим как тя го вижда. Свети Йоан Златоуст казва, че църквата разбира семейството като малка църква и като място, в което ние се упражняваме в добродетелите на царството боже. В църковния опит семейството ни се открива като общност, в която човекът може да осъществи смисъла на съществуването и на живота си, каза лекторът. Доц. д-р Свилен Тутеков говори за това по какъв начин църквата насърчава човека от всяка една епоха, включително и съвременния, да живее в семейство, което наистина да бъде малка църква или място, в което той да упражнява добродетелите на царството божие.

Важно е да преодолеем кризата в семейството и да възродим традиционните семейни ценности и добродетели, каза преподавателят по богословие. Бракът трябва да изгради взаимност, общение и любов, а децата идват като божие благословение и естествен плод от тази благословена от Бога любов. Бракът е първото място, в което човек се научава да приема другия като дар и като възможност за нещо, а когато се появи детето, това е изпитание за любовта на родителите. Детето е някой, който трябва да бъде допуснат във взаимната любов на двамата като трети човек. Бракът е училище, в което всеки се учи да приема другия не като заплаха, а като възможност да се обогати това общение, което е дарувано в тайнството брак, обясни преподавателят по Християнска етика.

В беседата бяха засегнати темите за тайнството на брака, общуването между брачните партньори, половете, античовешките и антисоциални идеологии, които се налагат в нашето съвремие, както и за въвеждането на вероучението в училище. В разговора църквата от своя страна беше разгледана като едно голямо семейство, в което всички са братя и сестри.

„Семейството като малка църква“ бе част от инициативата на Енорийския център при храм „Възкресение Христово“ всяка неделя след светата литургия да бъдат изнасяни беседи на теми, свързани с църковните празници и основните истини на вярата.