В новия си брой в. "Аз-буки" разговаря с проф. д. н. Емануел Мутафов – византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство от Института за изследване на изкуствата на Българска академия на науките (БАН). Поводът е негова монография, публикувана от най-старото академично издателство в света – „Кеймбридж юнивърсити прес“ (Cambridge University Press,). Това е четвъртата книга от поредицата „Елементи от историята на Константинопол“ на „Кеймбридж Юнивърсити прес“. Написана е по покана на редактора на поредицата проф. Питър Франкопан от Университета в Оксфорд.    

"Още през 2003 г. при работата си като гостуващ изследовател в Принстън разбрах, че колкото и стойностни да са дадени изследвания, важно e те да бъдат комуникирани и на английски език. Затова по-голямата част от продукцията си започнах да пиша на английски и да публикувам предимно в чужбина. През 2006 г. ми бе възложено да напиша текстовете за едни от най-представителните храмове във византийската столица за гръцката енциклопедия на Константинопол – „Влахерна“, „Св. Богородица Живоносен източник“, манастирите „Пантократор“ и „Хόра“. Тези енциклопедични статии бяха публикувани онлайн на английски и на гръцки език. Още при писането на статията за „Хόра“ си позволих да изкажа тезата, че главната църква е посветена предимно на св. Богородица, а не толкова на Христос. Тази теза стана по-късно основата на проект, който представих на летен семинар в Истанбул през 2012 г., който бе воден от най-добрия специалист по столична византийска архитектура и конкретно върху „Хόра“ –  проф. Робърт Устърхуд (1950 – 2023)", разказва проф. д. н. Емануел Мутафов.

През 2016 г. проф. Мутафов публикува части от наблюденията си върху църквата в сп. Medioevo Greco на Университета в Торино. Именно тази статия на английски език, която представя нов поглед към един от най-публикуваните византийски паметници, става повод оксфордският проф. Питър Франкопан през 2018 г. да го покани да напише книга, посветена на „Хόра“, в поредицата Cambridge Elements in the History of Constantinople.  Преодолява всички препятствия – разрешителни от турските власти, гаранции от местен професор, такса за всяка фотография, подписване на декларации за прилично поведение и облекло в храма. 

"Няма по-престижно издателство от „Кеймбридж юнивърсити прес“, най-малкото заради неговата достопочтена история. През 1930 г. Гаврил Кацаров публикува 30 страници текст за античната история на Тракия в Кеймбриджката история на Стария свят. И въпреки че след 1989 г. неколцина българи от областта на медиевистиката учиха в западноевропейски университети и се реализираха професионално във Великобритания, САЩ, Франция и Германия, т.е. те са само българи по произход, техни монографии не са издавани от „Кеймбридж юнивърсити прес“ до момента. Достъпни за хуманитаристи са издателства като Brepols, Brill, DeGruyter, но те в никакъв случай все още не са добили авторитета на „Кеймбридж юнивърсити прес“. В тях авторите си плащат публикуването на монография", допълва проф. Емануел Мутафов.

Цялото интервю с проф. д. н. Емануел Мутафов може да прочетете тук. /ПВ/