4 септември 2024 г. · 8 мин. четене · Споделяне във Facebook
Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ) е домакин на първия организационно-методически семинар с лектори по български език, литература и култура във висши училища в чужбина. Той бе открит днес в зала „Европа“ на Ректората, в присъствието на близо 40 участници. Съорганизатори на събитието са ВТУ, Министерство на образованието и науката – Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, и Асоциацията на лекторите по български език, литература и култура.
Приветствие към участниците отправи заместник-ректорът по международната дейност на ВТУ доц. д-р Анна Иванова. „Днес поставяме началото на един форум, който се надяваме да стане регулярен“, посочи тя. „Така ще може да се даде възможност на тези срещи да бъдат обсъждани проблемите и предизвикателствата пред професията, да обмените добри практики и идеи за бъдещи сътрудничества“, добави доц. Иванова.
Модератор в началото на срещата беше заместник-председателят на Изпълнителния съвет на Консорциума на Национална научна програма „Българистика в чужбина“ и координатор за ВТУ проф. Ценка Иванова. Тя подчерта, че поставяйки началото на ежегодни семинари с лекторите по български език, литература и култура в университетите в чужбина, България ще бъде съпоставима с държавите по света, изградили целенасочена политика за популяризиране на своя език и култура. „С подобни устойчиви и профилирани дейности бихме допринесли също да бъде изпълнен календарът на очаквания национален Български културен институт. Смятаме, че този ежегоден национален семинар ще се превърне в нужна форма за осъществяване на държавните образователни и културни политики извън страната“, посочи проф. Ценка Иванова.
На откриването присъстваха също държавният експерт в отдел „Образование на българите зад граница“, дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ Владима Попова-Натова и деканът на Филологическия факултет на ВТУ доц. д-р Полина Цончева.
Участници в събитието са лектори по български език и литература, командировани от българската държава (МОН) като преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища; експерти от МОН, координиращи дейността на командированите лектори; представители на Асоциацията на лекторите в чужбина; партньори по Националната програма „Българистика в чужбина“ от БАН, Софийския, Пловдивския, Благоевградския и Шуменския университет.
На семинара беше припомнено, че от няколко години е констатирана необходимостта новоизбраните и действащите лектори да се събират в подобен формат преди началото на всяка учебна година. Изучаването на български език и култура в чужбина става все повече избираема и факултативна опция (вместо основна специализация), в конкуренция и алтернатива с други езици. Причините, които са комплексни, следва да се подлагат на анализи и да се работи по стратегии. Факт е, че в немалко случаи дефицитът на важна професионална информация и трудностите в ориентацията за работа в съответната чуждоезикова среда се оказват ключови при привличането на студенти, стана ясно на срещата.
Семинарът е една от дейностите по Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. С решение на Министерския съвет през 2022 г. е създаден консорциум от шест партньорски академични институции, който е финансиран с конкретни цели и задачи: БАН, Софийския, Пловдивския, Великотърновския, Благоевградския и Шуменския университет.
Срещите на лекторите ще се проведат на няколко места във Велико Търново. Темите, които предстои да бъдат разисквани днес и утре, са „Лекторатите по български език, литература и култура в университетите в чужбина: държавна политика и взаимодействие между изпращащи и приемащи институции“; „Ролята на лектора по български език и култура в университетите в чужбина: типология на учебния процес и на културнообразователните програми“; „Споделено методическо пространство и учебни ресурси: учебници и помагала, речници и справочници, дигитални ресурси, специфики на университетската задгранична българистика“; „Форми за повишаване на българистичните компетенции (студенти, специализанти, преподаватели), обмяна на идеи и партньорства“.