Вече 71 години Представителният фолклорен хор при читалище „Селска пробуда 1927“ в димитровградското село Крепост пази, съхранява и разпространява красотата и мелодиката на българската народна песен.  Тази година формацията е единствената номинация на областната администрация в Хасково за Националната система „Живи човешки съкровища“ на Министерството на културата.

Съставът е основан през 1953 година от учителки и ученички от местното училище, разказа за БТА сегашната ръководителка на хора Боряна Пенева, която оглавява групата от май тази година. „Поех хора, защото нямаме право да спираме. Трябва ние и нашите деца да продължаваме мисията“, посочи художественият ръководител. Самата тя е била хористка още като ученичка, когато формацията е имала и детска фолклорна група освен тази на възрастните. Съставът в пълен вид наброява 25 хористки, но заради сезона сега не всички идват на репетициите.

Първата ръководителка е покойната Добрина Пехливанова. Скоро след основаването съставът се увеличава. Започват концерти, чиято география и чиято честота непрекъснато се разширява. Първото национално признание едва през 1973 година в Бургас, когато хорът завоюва първа награда на Четвъртия републикански фестивал на художествената самодейност. Към днешна дата броят на наградите, призовете и отличията от различни форуми на художественото творчество вече е трудно изброим.

Характерното за нашия хор са оригиналните изпълнения на автентични народни песни. Те са предимно от нашето село Крепост, като има и от няколко околни села, отговаря на въпрос на БТА Пенева. Репертоарът по нейни думи е стигал до около 60 песни. Има издадена песнопойка, в която са включени текстове и мелодии, някои от които са от началото на миналия век и са съхранени от участнички в състава още от първите му години. Сега активната изпълнителска програма е от 14 песни, които вече са записани на диск в Радио Стара Загора. 

За да носим етикета „Представителен“ освен това ние на всеки две или три години се явяваме на конкурс, който да удостовери нашето ниво по установени критерии, обясни още Пенева. За нея приемствеността също така е от огромно значение. Да, определено има интерес от подрастващото поколение, което много ме радва, свидетелства тя и разказва, че след разговорите с деца от танцовия състав към читалището някои от тях вече идват да слушат репетициите и защо да не се „запалят“ и да станат бъдещи вокалисти в хора.

В хора съм от 1967 година, разказва най-възрастната и дългогодишна участничка във формацията, 81-годишната Вълка Михайлова. Тук, сред колежките, се разтоварвам, удовлетворението е огромно, свидетелства тя. На концерти е много вълнуващо, с останалите сме като семейство, като сестри, добавя тя и се зарича да идва да пее, докато краката й я държат и умът й е бистър – „да не взема да объркам песните“.

За мен тази престижна номинация говори, че в България се обръща внимание на културата и че нашият хор е подобаващо оценен. Той продължава своите участия и печели първите награди на всички фестивали, в които участва, каза секретарят на читалището Михаил Михайлов. Той уточни, че още като журналист е отразявал успехите на състава. Един от спомените му е отпреди 20 години, когато на форум в Кюстендил след слизането от сцената заместник-кметът на общината кани хористите в кабинета си, вдъхновен и въодушевен от тяхното изпълнение.