Доц. д-р Андрей Аладжов и екипът му възобновиха археологически проучвания северно от дворцовия център на Плиска, започнали преди 12 г. "Продължаваме проучванията на две големи дървени сгради, които са една върху друга. Едната е от столичния езически период, а другата – след столичния християнски период на Плиска. Копаем и подземен тунел. Ще ни бъде много интересно къде стига на запад и с какво се свързва, може да открием нов дворец или нещо подобно". Това каза в началото на възобновените археологически проучвания в северната част от Дворцовия център на Плиска в едноименния национален историко-археологическия резерват доц.Аладжов пред репортер на БТА. 

Ранната сграда, която продължаваме да проучваме и е от езическия период на първата българска столица, заобикаля каменна площадка, която ние нарекохме „Арената на Плиска“, но дали е арена, не сме сигурни. Тази ранна дървена сграда всъщност се оказа много голяма и затова я проучваме от 2012 г. Тя е интересна с това, че е построена най-вероятно веднага след опожаряването на двореца на Крум от Никифор Първи през 811 г. Ние имаме доказателства за датировката на сградата. Сред тях са една златна монета на византийския император Теофил от 834 година или 835 година, намерена в основите на сградата. Всъщност датировката на сградата се потвърждава с тази монета, отбеляза Аладжов. 

Копаем и един подземен тунел. Следим това трасе, над 30 метра, изградено в посока изток-запад, вкопан над три метра. Подът му е застлан с квадратни 30-сантиметрови тухли. Таванът и стените му са дървени, когато е бил засипан, не се е виждал на повърхността. Имахме късмет преди две години да открием един от изходите и входовете на този подземен тунел, затворен с дървена врата, с ключалка. Не знаем накъде води западната му част, което за нас е много интересно, защото обикновено тунелите в Плиска, винаги свързват или дворцови сгради, или езически храмове. Към момента са открити вече около двадесет подобни тунела (известни в археологическата наука като тайни входници – б.а.). Ще ни бъде много интересно този тунел докъде стига на запад и с какво се свързва, може да открием нов дворец или нещо подобно, каза Аладжов.  

Дървената постройка, която проучваме предизвиква интерес, за да бъде проучвана, защото първо е чест от градоустройството на Плиска, намира са на десет метра от дворцовия център, т.е. тя е била много важна в схемата на града. Има много интересни находки в нея, които на друго място не са откривани. Конструкцията й е доста интересна – от основи, които представляват траншеи, вкопани в скалата. Дъното е застлано с тухли или плоски камъни. Върху тях са стъпвали дървени талпи. Тези основи са формирали квадрати, които напомнят квадратите на Крумовия дворец и цялата й конструкция напомня донякъде на този дворец, но е била изцяло дървена, не е каменна, каза още Аладжов и уточни: „По принцип, след като открием нещо, не можем да го оставим. Ние сме открили част от сградата и трябва да разберем колко е голяма, с какво се свързва, как се датира“. 

„В сградата са намирани интересни находки, сред които е златната монета, за която споменах. Тя е много рядка – златен солид, който е с емисия, сечена специално за смъртта на малкия син на Теофил, който е изобразен на реверса на монетата, заедно с брат си Михаил, който по-късно става император. "Тогава той покръства княз Борис и затова второто му, християнско име, е Михаил. Тази монета има широк исторически контекст, който се свързва с Плиска. Друго интересно, което е намирано тук, е един масивен златен пръстен , 30 грама, който е с изображение на езически владетел на плочката. Изображението му е гравирано. Това е било пръстен-печат. Такива няма откривани в Плиска. Находката се свързва с тази сграда и няма как де обърнем внимание на такова нещо“, каза още Аладжов.  

Т.нар Арена на Плиска най-общо казано е била вкопана от средновековното ниво на един метър и оградена с дървена ограда. От северната страна проучихме основи за трибуни, поне така ги интерпретираме, т.е. вътре е имало какво да се гледа. Има само един вход на дървената ограда от изток. Възниква въпрос дали са били някакви култови действия, които са се правили там, някакви ритуали или игри. „Аз лично съм за провеждането на игри, борби или нещо подобно. Може и в един момент да е било някакво сакрално пространство, но според мен по-скоро е използвана за зрелища, най-общо казано“, допълни Аладжов.