10 декември 2024 г. · 9 мин. четене · Споделяне във Facebook
Възможностите за модернизиране и усъвършенстване на тристълбовия пенсионен модел в страната бяха обсъдени в рамките на четвъртото издание на форума "Пауърс Съмит" (Powers Summit), който събира представители на правителството, на политическите сили и бизнеса в дискусия по основните предизвикателства и възможности за България.
Реформите в пенсионната система трябва да бъдат добре анализирани като опит досега и в дългосрочен план да се създаде подходящата правна рамка, включително и за мултифондовете, така че те да продължат да усъвършенстват модела, каза Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България.
Тя посочи, че с последните години на развитие на пенсионната система у нас има по-скоро несъгласуваност на това развитие с общо икономическото развитие на страната. България се намира в средата на сериозен демографски преход, като се очаква до 2070 г. населението да намалее с малко над 23 процента. Икономическата активност на населението над 55 години остава сравнително ниска, имаме все по-голям дял на младежите, които са нито в образование, нито в заетост, продължават различията в заплащането между мъжете и жените, което също се отразява на част от неравенствата по отношение доходността на пенсиите, продължава все още да има недостатъчна ангажираност на хората с увреждания на пазара на труда, производителността на труда все още изостава спрямо средно европейската, описа ситуацията у нас Русинова. Тя обобщи, че демографията, пазара на труда, това, че сме страна със застаряващо население няма как да не окажат пряко влияние на пенсионния модел.
Русинова каза още, че двата основни принципа, който трябва да ни водят във всички реформи оттук нататък по отношение на пенсионната реформа са свързани не само с финансовата стабилност, но и със солидарността между поколенията.
Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев каза, че за АИКБ е безспорно, че трябва да се развиват и трите стълба на пенсионната ни система. Съотношението работещи -пенсионери е твърде неблагоприятно и то ще се влошава все повече, затова вторият и третият стълб трябва да се подкрепят, развиват, изграждат, каза Велев. Той изрази подкерата на АИКБ за въвеждането на мултифондовете и добави, че тези практики работят работят в страните в ЕС, и в останалите членове на ОИСР. Страховете са повече страхове отколкото рискове и те могат да бъдат адресирани, така че тази възможност да не се пропуска у нас хората да получат по-високи пенсии в резултат на използването на мултифондове, каза Велев.
Според Светла Несторова, член на Управителен Съвет на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и Изпълнителен директор на ПОК "Доверие" 20 години след началото на нашия тристълбов модел, все по-малко се говори за това как трябва този модел да се развие. Тя отбеляза основни препоръки в анализа на ОИСР на пенсионно- осигурителна ни система.
В момента спестяванията на хората се управляват по един и същи начин независимо дали тези хора са на 25 години и пред тях има 40 годишен инвестиционен хоризонт, или са на 63 г. и им предстои пенсиониране, посочи Несторова. Тя добави, че със строгите изисквания, които имаме по отношение на инвестиционните си портфейли това довежда до една изключително скромна доходност, която не е съобразена с етапа от живота на хората и с техния рисков профил. Затова е необходимо да се премине към друга форма, която би позволила много по -активно инвестиране на натрупванията на хората за пенсия, каза тя. Според нея е дошъл момента темата за въвеждане на мултифондовата система да заеме сериозно място в програмите на политически ангажираните с управлението на страната субекти.
Според Евгени Ангелов, председател на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, пенсионната ни система трябва да претърпи някаква актуализация от началното си развитие. Основната причина за това, посочена от него е, че ножицата между разходи и приходи все повече расте, разходите се увеличават, имаме застаряващо население, проблемна демография, а приходите са все по- недостатъчни да покрият осигурените лица.