България има нереализиран потенциал да привлича туристи както от страната, така и от чужбина за климатичен туризъм, който може да се практикува в планинските и в морските ни курорти практически целогодишно. Пропуснатите ползи за страната ни през последните 30 години не могат да бъдат изчислени, но е ясно, че с близо 90 места, обявени от държавата за национални климатични курорти, в част от които има развита туристическа база за настаняване, приносът на сектор "Туризъм" в брутния вътрешен продукт само от "въздуха" на страната ни би бил значително по-голям от сегашните 7-8 процента. Развитието на климатичния туризъм ще удължи туристическия сезон, ще съживи редица изостанали региони на България, където се намират някои от климатични зони на България. Това стана известно от интервю за БТА на председателя на Управителния съвет на Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм Валентин Атанасов.

Каним гости от Саудитска Арабия за климатична почивка

България може да посреща гости от Саудитска арабия, съседните държави – Турция, Румъния, Сърбия, интерес има и от българите за подобен тип здравословна почивка, каза Атанасов. За да има и лечебен ефект, подобна почивка е с продължителност от една до две седмици. В някои от курортите тя може да бъде съчетана с калолечение, пясъколечение, горска терапия.

За да бъде развита обаче тази ниша в туризма, са необходими законови промени. От Асоциацията вече са внесли предложение за промени в Закона за туризма, които целят включването на климатичните ни курорти към националните. Политическите турбуленции обаче водят до отлагане на разглеждането на предложението. От Асоциацията разчитат на редовно правителство, което би припознало развитието на този сектор и би го включило в националната туристическа реклама.

За популяризирането на този вид туризъм от Асоциацията предлагат разработването на първата за страната ни дигитална карта на климатичните курорти в България, като се надяват това да стане до края на годината. Достъп до нея се предлага да има както от страницата на ресорното министерство, така и през сайта на Националното сдружение на общините в България. На картата ще бъдат посочени и местата за настаняване, които ще бъдат сертифицирани от Асоциацията с право да предлагат и услугата "климатична почивка" и които ще прилагат съответната програма за климатолечение, базирана на научни разработки на висшите ни специализирани учебни заведения. Друга идея е да се поставят билбордове след табелите на населените места, в които може да се практикува климатичен туризъм. 

Картирането на въздуха

Създаването на първата в България дигитална карта на климатичните курорти бе един от основните акценти на нашата среща с министър Евтим Милошев, но идеята ни беше предложена още по време на предишния министър Зарица Динкова, която така и не предприе нищо, за да се задвижат нещата, посочи Валентин Атанасов. Идеята е съвместно с Министерството на туризма да се реализира картата, с която да се популяризират нашите национални богатства. Към тези климатични курорти са включени и балнеоложките планински и морски курорти, допълни Атанасов. По думите му този ресурс, уникален за страната ни, е използван и оценен още от времената на траките и римляните, които са познавали лечебните свойства на въздуха. Като такива - обособени и обявени със съответните решения на Министерския съвет в годините, на базата на предложения от Министерството на здравеопазването, са близо 90 климатични общини и райони в страната, много от които се намират в чиста и здравословна среда, далеч от всякаква икономическа дейност, каза Атанасов. От друга страна, това са и райони, които са със слаба икономика и много от тях - например Странджа, са и със сериозен демографски срив, коментира експертът и допълни, че развитието на този вид туризъм ще доведе до съживяването на немалко населени места в България. Много малко българи знаят за съществуването на климатичните ни курорти, почти никой не знае, че Бургас е климатичен морски курорт от национално значение. Миналата година на среща с кмета на Котел го запознахме с целите на нашата Асоциация и с факта, че градът е климатичен национален курорт, разказа Валентин Атанасов. Повечето от климатичните ни курорти са обявени за такива от края на 40-те, 50-те, а най-много са през 60-те и 70-те години, като сред последните, обявени за климатични през 2012 г., са "Албена", "Златни пясъци", "Слънчев бряг". Не само че ни е малко познанието за климатичните ни курорти, почти не сме наясно и за балнеоложките. Малко хора например знаят, че Берковица е балнеоложки курорт от национално значение, обявен от Министерството на здравеопазването, каза Атанасов.

Можем да разширим пакета "здравен туризъм" с германските каси

Преди демократичните промени санаториумите в климатичните ни курорти са били обособено популярни не само сред българите, но и сред гражданите на Източна Европа. При добра реклама страна може да си възвърне позициите особено на пазари, в които липсват подобни благоприятни климатични условия. Сред тях е Саудитска Арабия, като тази страна стимулира гражданите си да търсят именно такива здравно-възстановителни процедури, коментира Валентин Атанасов. Други държави, от които бихме очаквали потенциални гости за климатичен туризъм, са Турция, Сърбия, Румъния. Бихме могли да разширим договора с германските здравни каси и с този вид почивка, което обаче е обвързано с приемането на предложените от Асоциацията още преди три години промени в Закона за туризма, където се предлага да се въведат понятията "климатично лечение" и "климатичен курорт".

Науката за климатолечението

Съвместно с университета "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас и по-конкретно с Медицинския му факултет се предвижда да се прави мониторинг на климатичните курорти в България, с което ще се даде стимул и на научноизследователския процес в тази област, който за съжаление беше прекъснат точно след промените, коментира Атанасов. В дигиталната карта на климатичните курорти смятаме да включим и възможностите за практикуване на калолечението, горската терапия, пясъчната и слънчева терапия. По този начин ще се запълнят изцяло възможностите на всеки един туристически район с това да предлага здраве, почивка и туризъм, каза председателят на Управителния съвет на Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм Валентин Атанасов. Според него това ще даде възможност за целогодишна заетост след допълнителна квалификация за екскурзоводите, както и за планинските водачи, защото част от климатолечението е свързано и с теренните разходки в съответната среда на климатичния район.