На Деня на народните будители - 1 ноември, във Велики Преслав БТА започна осмия съвместен проект с институции на Европейския съюз (ЕС) от 2021 г. досега. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на конференцията във Велики Преслав, с която Агенцията даде началото на новия си проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание". Откриващото събитие по проекта се състоя в Археологическия музей "Велики Преслав".

За тези три години националната информационна агенция на България осъществи четири европейски проекта и участва в други три, които са в процес на реализация, посочи Вълчев.

От присъединяването на България към Европейския съюз до момента страната е получила 16,7 млрд. лв. по кохезионните фондове, съобщи Йорданка Чобанова, ръководител на представителството на Европейската комисия (ЕК) в България. Между 2021 и 2027 г., тоест за настоящия програмен период, са налични над 35 млрд. лв., информира Чобанова. Тя подчерта, че благодарение на тези инвестиции в публичния сектор Брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства от 35% на 60% от средното ниво за ЕС, но все още има много какво да се желае и да се прави.

Нека да започнем будителството от далновидния свети цар Борис, каза във Велики Преслав археологът проф. Казимир Попконстантинов на откриването на форума. С приемането на християнството свети цар Борис успява да обедини онази сложна амалгама от Първото българско царство. Той е прозрял, че само чрез ограмотяване, неговите поданици ще могат да проумеят защо са на тази земя, защо са и негови поданици, подчерта археологът. Той припомни, че владетелят изпълва почти цялата Североизточна България тогава и Югозападните български земи, днешна Северна Македония, с училища и книжовници. Това негово дело - изграждането на манастири, училища и скрипториуми-местата, където се пишат и превеждат книги и се разпространява книжовното дело от книжовници, има огромна заслуга да бъдем ние днес, това което сме, заяви проф. Попконстантинов и добави, че трябва да се възкреси тяхната слава.

Свободата да знаеш, подхранва силата на духа, а духът на човек може да съгради светове, може да съгради обединена Европа, каза кметът на Велики Преслав Янко Йорданов при откриването на конференцията. Велики Преслав е град, оставил трайна и ярка следа в националната ни история с постиженията в областта на културата, писмеността, архитектурата и строителството, отбеляза кметът. По думите му Златният век е период, очертал столетия наред културното развитие на България, период на утвърждаване на българската цивилизация, векът на Симеон, надскочил пределите на българската държава и развитието на Европа още тогава. 

По време на първия панел на форума - "Политиката на сближаване на Балканите" заместник-ръководителят на посолството на Румъния в България Кътълин Радой заяви, че сътрудничеството между Румъния и България в периода преди присъединяването не само е ускорило техния съвместен път към членство в ЕС, но и е насърчило по-силните връзки. Работихме заедно, а не се конкурирахме помежду си и това трябва да бъде добър пример за страните от Западните Балкани, посочи той и допълни, че кохезионната политика на Балканите има трансформиращ ефект за региона, с ползи като подобрена инфраструктура, по-добро управление и по-тясна интеграция с ЕС за съответните държави.

Галина Иванова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството каза в панела "Политиката на сближаване – инвестиции в хората", каза, че инвестициите в образователната и спортната инфраструктура, културата и туризма са сред мерките, финансирани по Оперативна програма "Развитие на регионите" 2021- 2027 г. По думите на Иванова допустимите дейности за образователна инфраструктура включват модернизация и оборудване в предучилищно, училищно и висше образование, ученически общежития, детски ясли и градини, закупуване на автобуси. В спортната инфраструктура може да се изграждат спортни площадки, такива за игри или за безопасност на движението, за масов спорт, дидактически материали, допълни тя. 

Цветан Спасов, ръководител на Управляващия орган на Програма "Човешки ресурси" и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) заяви, че умението за учене ще бъде най-търсено в дигиталния и зелен преход. Над 1 млрд. лева предстои да бъдат инвестирани в развитие на умения, уточни той. Умението да учим е основното, което трябва да спазваме и да се стремим, за да успеем да останем в заетост и да намерим заетост. Това особено важи за младите хора, които са основен приоритет в Програмата „Развитие на човешките ресурси“. Над 735 млн. лева са предвидени за включване и задържане на младите хора в пазара на труда, посочи Спасов и поясни, че средствата са за включване в платени стажове, в субсидирана заетост, за придобиване на умения, за квалификация и преквалификация.

Иван Иванов, старши експерт в Главна дирекция "Верификация" от Изпълнителната агенция "Програма за образование" съобщи, че по Оперативна програма (ОП) "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 – 2020 г. са изпълнени четири проекта за „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“ на обща стойност 158 035 841 лева, както и десет проекта за „Изграждане и развитие на центрове за компетентност на обща стойност 211 174 069 лв. Общо 87 578 студенти са участвали в практически обучения в реална среда по проекти за студентски практики. 41 501 студенти са получили стипендии, като част от тях са за успех, а друга – за специални постижения, каза още той. 

В панела "България в ЕС- Предизвикателства и възможности" заместник-кметът на Шумен с направление "Бюджет и финанси" Десислава Петрова, заяви, че за петгодишен период назад Община Шумен се е възползвала от европейско финансиране чрез кандидатстване и осъществяване на редица проекти. През тези години са санирани и рехабилитирани четири общински училища, както и са газифицирани всички детски градини. Средствата са спомогнали и за направата на градска среда за 7 млн. лв., каза Петрова. В момента бюджетът на община Шумен е в размер на 84 млн. лв., а проектите, по които вече сме одобрени, са за 77 млн. лева, от които 4 млн. лв. общинско финансиране. Те са главно свързани с образователна, техническа и социална инфраструктура, както и по Плана за възстановяване и устойчивост, поясни Десислава Петрова. 

Европейският културен маршрут "Кирил и Методий" е възможност за малки и отдалечени общини да поддържат своите паметници на културата, да популяризират своите традиции, каза директорът на Археологическия музей „Велики Преслав“ д-р Александър Горчев. Музеят е домакин на конференцията. Горчев поздрави всички, които работят за българското будителство и генералния директор на БТА Кирил Вълчев за случващото се, както и за избраната дата за откриващата конференция - 1 ноември. Александър Горчев каза, че европейските програми, освен чрез знания, носят по-добър живот за всички.

Обученията са основна част в реализираните европроекти на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, посочи проф. д-р Милена Стоянова, преподавател в Катедра „География, регионално развитие и туризъм“. Шуменският университет има достатъчно опит с европейските програми, каза тя и открои проект по Програма „Черноморски басейн“, по приоритетна ос, насочена към подобряване благосъстоянието на хората от Черноморския регион. „Успешно приключихме такъв проект през предния програмен период 2014 – 2020 г. – да направим обиколка на Черно море, където водещ партньор бе община Сакария в Турция. Партньори бяхме ние от Шуменския университет, университета в Галац в Румъния, университета по приложни науки в Сакария и Бизнес център за развитие на проекти от Батуми в Грузия“, обясни проф. д-р Стоянова. 

Икономическият университет във Варна работи по над 20 проекта, които се финансират с европейски средства, каза ректорът на Икономическия университет във Варна Евгени Станимиров. По думите му по-важна е работата с хората, изграждането на екипи и споделянето на знания и умения, което е най-бързата писта за трансфер на ноу-хау, отколкото материалната част, и че без системно и аналитично мислене, не може да се направят ефективни STEM-центровете.

Основната цел на проекта "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" е да предостави обективна и изчерпателна информация, за да се даде точна цялостна картина на политиката на сближаване на Европейския съюз, включително Фонда за справедлив преход или съответната подкрепа по Плана за възстановяване на Европа или от инструмента за техническа поддръжка. Специален акцент ще бъде поставен върху уменията като двигател за развитието на регионите. 

В периода от ноември 2024 г. до септември 2025 г. БТА ще организира дискусии в пресклубовете си в градовете: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Казанлък, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Самоков, Свищов, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол, както и трансгранични конференции в Белград, Босилеград, Букурещ, Одрин, Скопие и Солун.