Редица български ученици се включиха XXII кръгла маса по въпроси, свързани с историята и археологията в Ахтопол. Форумът се проведе под мотото: „История, вяра и култура на Черноморска Странджа и тракийските крайбрежия“, съобщиха организаторите от Сдружение „Черноморска Странджа".

 Лектори бяха български учени и изследователи, сред които акад. Иван Илчев, който говори по темата „Свадите за Македония“, д-р Атанас Орачев, който изнесе доклада „Вяра и култура на селищата в Черноморска Странджа“, доц. д-р Албена Миланова от СУ „Св. Климент Охридски“, която разказа за новооткрита бронзова матрица със светци воини от Ахтопол.

Сред изследователите, които разкриха подробности от своята работа, бяха още Франциска ван дер Бурен от Льовенски католически университет с доклада „Аристотел и траките“, Николай Пенев с темата:„Данните на Ксенофонт за малоазийските траки“, д-р Калин Димитров от Центъра по подводна археология в Созопол, който запозна присъстващите с резултатите от подводните археологически проучвания през 2024 година. По време на събитието беше представен и докладът на  доц. д-р Бони Петрунова от Националния исторически музей – София, свързан с новите находки от агатополския манастир „Св. Йоан Предтеча“. Модератор на събитието беше д-р Атанас Орачев, който е председател на Научния съвет на „Черноморска Странджа“. Откриването започна с водосвет, отслужен от духовенството в Ахтопол. 

Мястото за провеждането на ежегодното събитие на сдружението не е избрано случайно. Градът има най-богата антична и средновековна история от селищата в община Царево. На неговата територия се откриват следи от селище, обитавано още през бронзовата и ранножелязната епоха. Има културни напластявания от VІ-І в. пр. Хр. Намерените в Ахтопол два надписа на старогръцки език говорят ясно за значението на града през V-ІV в. пр. Хр. Те показват, че на това място е съществувала атинска колония. Античният град, който е с удобно пристанище, има интензивен живот и през късноримския период. В края на V - началото на VI в. Ахтопол е ограден с мощна крепостна стена. Изграждането ѝ се свързва с Великото преселение на народите, посочва Общинският исторически музей - Царево в официалния си сайт. Общата заградена площ е около 5 дка и съвпада с голяма част от съвременния град. Части от укрепителното съоръжение са експонирани и могат да се видят и днес.