От 1 април в Шотландия не на шега влезе в сила закон, който разширява защитата срещу речта на омразата, но поражда опасения, че ще има и смразяващ ефект върху свободата на словото.

Законът, одобрен от шотландския парламент още през 2021 г., криминализира „подбуждането на омраза“ при общуване или чрез поведение, което разумен човек би възприел като заплашително, злоупотребяващо или обидно.

Законовият текст е изготвен, след като през 2018 г. в проучване на пенсиониран съдия е направена препоръка да бъдат укрепени законите срещу омразата в страната и да бъде осъвременен законът за обществения ред от 1986 г., който е в сила във Великобритания и Северна Ирландия, припомня в първоаприлски материал в. „Ню Йорк таймс“. През март 2021 г. парламентът на Шотландия е одобрил закона с 82:32 гласа при четирима въздържали се.

Подбуждането на омраза по новия закон може да бъде свързано с възраст, увреждания, религия, сексуална ориентация, трансджендърна идентичност и интерсекс лица, изброява Би Би Си. Максималното наказание по закона за подбуждане на омраза е 7 години зад решетките.

Престъпление бива извършвано, ако човек споделя материали или се държи по начин, който може да бъде определен като опасен и преднамерено подбуждащ омраза по отношение на изброените характеристики. Би Би Си припомня, че подбуждането на омраза по расов признак, цвят на кожата, националност, етническа принадлежност вече е незаконно във Великобритания съгласно закона за обществения ред, но в опит да се рационализира наказателното право в Шотландия, сега всичко това също е приобщено в току-що влезлия в сила закон срещу омразата.

В новия закон прагът за квалифициране на дадено деяние като престъпно е по-нисък, защото вече е криминализирано и „обидно поведение“, а държавното обвинение трябва само да докаже, че подбуждането на омраза е било „вероятно“, а не толкова, че е било „преднамерено“, подчертава Би Би Си.

По новия закон престъплението от омраза може да има утежняващи вината обстоятелства, „свързани с предразсъдъци“. Ако извършител демонстрира злонамереност към жертвата си, базирана на някои от изброените в закона признаци, това следва да бъде взето под внимание от шериф или съдия и да бъдат определяни по-тежко наказание или по-висока глоба.

Например ако нападател удари някого в лицето като същевременно изрича обидни забележки за възрастта на човека, това утежнява престъплението от омраза. За пръв път възрастта е включена в списъка на обхванатите от защита характеристики в закона.

Запитана дали, ако някой говори с незачитане за религията на другиго или за пола, към който другият човек смята, че принадлежи, той трябва да бъде подведен под отговорност, шотландският министър Шивон Браун, чийто ресор включва защита на жертвите и обществената сигурност, отговаря, че това зависи от шотландската полиция.

Миналия месец обаче, още преди влизането в сила на закона, както припомня Би Би Си, полицията в Шотландия съобщи, че вече не разполага с достатъчно ресурси да разследва дребни престъпления като някои видове кражби или нанасяне на щети. А Роб Хей от Асоциацията на шотландските полицейски началници, каза, че на правоохранителните органи не са предоставени никакви допълнителни ресурси за изпълнение на задачи по новия закон.

От друга страна, публичността, давана на закона срещу омразата, и противоречията, с които съпроводен, станаха повод за предупреждения, че той може да доведе до автоцензура.

Някои феминистки групи изразиха опасения, че изключването на пола като признак, защитен по този закон, оставя жените незащитени.

В момента шотландското правителство обещава своевременно да подготви отделен закон за защита на жените от престъпления, извършвани срещу тях заради пола им. 

В изявление по повод закона първият министър на Шотландия Хумза Юсаф каза пред телевизия „Скай нюз“, че „по отношение на актовете на омраза, мисля, че всеки би признал през последните години, че… омразата е станала далеч по-проникваща в нашето общество“.

Привърженици на закона изтъкват, че той ще направи Шотландия по-толерантна държава, отбелязва на сайта си „Скай нюз“. Но в писмо, изпратено миналата седмица до парламентарната комисия по наказателно правосъдие, Асоциацията на шотландските полицейски началници предупреждава, че законът може „да бъде използван като оръжие“ от „маргинални активисти“ от целия политически спектър.

Пред „Скай нюз“ ръководителката на организация за защита на женските права „Фор уимин Скотланд“ Сюзан Смит каза, че законът е „пълна каша“ и ще има множество злонамерени сигнали. „Наясно сме, че има хора, които са си направили списъци с имената на други хора, които искат да вземат на мушка. Те виждат в това (закона) възможност да си разчистят сметките и да отбележат политически точки“, каза Смит, цитирана от Скай нюз“.

Вик Валънтайн от благотворителната организация „Скотиш транс“ обаче каза, цитиран от Би Би Си, че неговата НПО подкрепя закона, заради „сериозното въздействие, което престъпленията от омраза могат да имат върху ЛГБТ+ хората“.

Първият министър на Шотландия Юсаф акцентира върху това, че в закона има „тройна защита“ (три обезпечителни мерки за свободата на словото): отделен текст за свободата на словото, за защита на поведението на обвинения, както и позоваване на съвместимостта с Европейската конвенция за правата на човека.

Шотландските консерватори обаче вече призовават законът да бъде отменен, а ресурсите да бъдат пренасочени към полицаите, които са на първа линия. Ръсъл Финдли – член на шотландския парламент и министър на правосъдието в сянка на шотландските тори, каза, че „е по-добре полицаите да се занимават с истински престъпления и да опазват общностите, а не да им се налага да разследват злонамерени и фалшиви жалби“.

Министър Шивон Браун на свой ред подчертава, цитирана от „Скайнюз“, че „никой в нашето общество не трябва да живее в страх и ние сме решени да изградим по-сигурни общности, които живеят свободни от омраза и предразсъдъци“. „Даваме си сметка, че въздействието върху онези, които са обект на физически, вербални или онлайн атаки, може да е травматизиращо и да промени живота им. Този закон е съществен елемент от нашия по-широк подход за справяне с тази вреда“.

„Спектейтър“ пише, че тесногръдият закон на Хумза Юаф още през първия си ден е бил „умопомрачителен“. Изданието отбелязва на водещо място думите на министър Шивон Браун, че шотландците вече могат да бъдат разследвани от полицията за действия срещу транс хора, изразяващи се в това, че не са зачели пола, към който даден транс човек смята, че принадлежи.

Освен това, законът обхваща всички форми на общуване – от разговор очи в очи до частни съобщения в УотсАп, и тъй като не е упомената защита на жилището, шотландците могат да бъдат подвеждани под отговорност за неща, които са казали в дома си.

„Спектейтър“ също посочва, че женски организации са загрижени, че крайни транс активисти ще използват закона, одобрен с гласовете на лейбъристи, „зелени“ и либералдемократи, за да насъскват полицията срещу опоненти на джендър идеологията. По новия закон не е престъпление да подбуждаш омраза срещу жена, само защото е от женски пол, но е незаконно съзнателно да насърчаваш омраза срещу мъже, които се обличат като жени.

Според изданието законът е и проява на безпокойство, породено от нарастващата демократизация, до която са довели новите технологии, променените отношения в обществото и еволюцията на това как се правят бизнес и политика.

Авторът на „Спектейтър“ Стивън Дейзли посочва, че прекалено могъщата изпълнителна власт е достатъчно опасна във всеки  политически контекст, но в държава, управлявана от миниатюрен елит на средно интелектуално ниво, в плен на задушаващ прогресивен консенсус, където гражданското общество разбира своите функции като припяване на опорните точки на правителството, а не като отправяне на предизвикателства срещу него; и там, където силните са изправени само пред ограничен журналистически или друг контрол, това е рецепта за лоши закони, недоброкачествена политика, ужасяващи резултати и политическа склероза, която обслужва доминиращия елит като прави реформирането невъзможно. Това е накратко начинът, по който се стига до закона за престъпленията от омраза, заключава „Спектейтър“.

В коментар на лондонския в. „Гардиън“ се подчертава, че имено клопките в текстовете на новия закон са довели до тригодишни разгорещени дебати в шотландския парламент. Всекидневникът обръща внимание, че радикален момент в закона е и включването на „обидно поведение“.

А доколко дадено поведение е обидно, ще решават полицията и съдът. Жертвата на обида в Шотландия ще може да отиде в полицейски участък и да докладва за това единствено въз основа на усещането си, че нейната общностна група е била засегната, т.е обидена.

Опасно, според „Гардиън“, е и това, че дори да не предприеме действия, полицията е овластена да регистрира „инцидент от омраза“, който не се мята за престъпление. Това вече се е случило на члена на шотландския парламент Мърдо Фрейзър, който заяви в социалните медии, че „изборът да се идентифицираш като „небинарен“ е също толкова валиден, колкото този да избереш да се идентифицираш като котка. Не съм сигурен, че изпълнителната власт трябва да отделя време за планове за действие по нито едно от тези две неща“.

За момента полицията аргументира необходимостта да записва инциденти от омраза, посочвайки, че така си помага при „наблюдение на напрежението в рамките на общностите, което дава възможност за подходяща реакция“. Но това ли е работата на полицията?, пита риторично „Гардиън“.

Според изданието текстът на закона отваря врата за навлизане в личното пространство и за документиране на предполагаема реч на омразата в семейна среда, в училище, в клубове и частни институции. А така полицейската свобода на действие се разпростира върху личния и социалния живот в Шотландия. Това крие опасност от държавна цензура, макар да не е ясно как полицията ще следи дигиталната вселена.

„Гардиън“ информира също, че Единбургският фестивал е получил уверения, че полицията няма да цензурира актьори и сатирици, но те вероятно ще се чувстват задължени да докладват за „инциденти“, които не са престъпления от омраза.

Британските закони, засягащи расата, не са довели до край на дискусиите по расови въпроси, пише „Гардиън“, така че е възможно този объркан опит в Шотландия за държавна цензура да не бъде неоправдано ограничителен. Той може да намали част от токсичността на днешните „културни войни“, което ще е добре дошло. Рискът е, че може да отслаби неформалния ред, по който се води публичен разговор. А институциите, университетите, църквите и клубовете вече няма да бъдат смятани за места, където спокойно може да се води дебат. Те трябва да се страхуват от полицията. И това не е знак за социален напредък, а за социален провал, заключава „Гардиън“.

Подкрепа за отмяна на закона даде и Джим Силарс – бивш лейбъристки парламентарист, който е бил и зам.-председател на Шотландската национална партия. Той заяви, че няма закон, който може „да направи така, че мъжете да станат жени, както и обратното, или да ги превърне в нещо трето“. Силарс призова шотландците „да участват в кампании за отмяна на закона и да продължават да говорят открито по всички въпроси, по които желаят“.

Междувременно писателката Дж. К. Роулинг оспори новия закон в поредица от публикации в социалните медии, като дори прикани полицията да я арестува, ако смята, че е извършила престъпление, предаде Би Би Си. Авторката на книгите за приключенията на Хари Потър, която живее в Единбург, описва няколко транссексуални жени като мъже, включително осъдени затворници, активисти за правата им и други. Тя е на мнение, че "свободата на словото и убежденията" е на изчезване, ако точното описание на биологичния пол се постави извън закона.

Роулинг, която отдавна критикува активисти, борещи се за правата на транссексуалните, написа няколко коментара в "Екс" при влизането в сила на новия закон.

"Изглежда, че шотландските законодатели отдават по-голямо значение на чувствата на мъжете, които изпълняват своята представа за женственост, макар и по женомразки или опортюнистични начини, отколкото на правата и свободите на истинските жени и момичета", написа тя. Според Роулинг "не е възможно да опишем точно или да се борим с реалността на насилието и сексуалното насилие, извършени срещу жени и момичета, или да се справим с настоящото посегателство върху правата на жените и момичетата, ако не ни е позволено да наречем мъжа мъж".

Роулинг вече е била обект на множество заплахи заради нейното „мисджендърство“ – отказът й да се откаже от убеждението си, че транс жените си остават мъже. Според Роулинг законът дава простор за злоупотреби на активисти, които искат да затворят устата на опоненти, които говорят за опасностите, пред които са изправени жените и момичетата. 

Показателно е, че още през 1886 г. друг британски писател – Джеръм К. Джеръм, подхожда с хумор към въпроса как да се обръщаме към човешко същество, за чийто пол не сме сигурни. Във втората си книга „Празни мисли на един празен човек“, която го прави известен, Джеръм пише в раздела „За бебетата“ (в превод на Красимира Тодорова): „Ако държиш за доброто си име, не се опитвай да излезеш от затруднението с помощта на думата „то“…Но искаш ли да изпиеш до дъно най-горчивата чаша на презрението и омразата, която ближният е в състояние да ти предложи — наречи милото дребосъче „то“ в присъствието на младата майка. 

Най-добрият начин да се обръщаш към бебето е да го наричаш „малко ангелче“. Няма по-подходяща дума за случая, защото еднакво върви и за момче, и за момиче и винаги ще бъде посрещната благосклонно. За разнообразие може да се използуват и „милото“ или „прелест“, но тъкмо „ангелче“ е думата, която ще ти осигури солидната репутация на умен и добронамерен човек“.