През последните тридесет и пет години Русе промени своя образ - от град с почти 200 000 жители около края на 80-те и началото на 90-те, до град, чието население в рамките на общинските граници днес е значително по-малко. Тази трансформация не е просто статистика: улиците, училищата и кварталите, които помним от миналото, вече звучат по-празно и по-тихо, а младите лица все по-често липсват сред прохождащите семейства. Според официални регистри и демографски справки градът и областта бележат устойчив спад - пример за това е и статистиката през последните години. Промяната се усеща в ежедневието и в разговорите на хората - от пазара до кафенетата, където все по-често темата е "кой остана тук".
Причините за това отстъпление са комплексни и познати: масова емиграция на млади и квалифицирани хора към външни пазари, дълготрайно ниска раждаемост и ускорено застаряване на населението. Младите семейства напускат в търсене на работа и перспективи, които често не намират тук, а родилните показатели остават под равнището, необходимо за естествено възпроизводство. Към това се добавя и явлението вътрешна миграция - хората от провинцията търсят концентрирани възможности в големите градове, което допълнително "изтънява" провинциалните центрове. Тези процеси са документирани в детайлни регионални и здравно-демографски анализи, които показват ясно направление и скорост на промяната през последните години.
Намаляването на населението оставя видими последици: свиващ се пазар на труда, по-малко активни икономически субекти и увеличено натоварване на здравните и социални услуги поради относителния ръст на възрастните хора. По-малкото хора в трудоспособна възраст означава и по-малко данъчни приходи за градската инфраструктура и публичните услуги, а това се отразява на поддръжката и възможностите за инвестиции. В същото време празните жилища и отдалечените квартали създават усещане за застой - фактор, който допълнително отблъсква потенциални инвеститори и млади семейства. Тези демографски и икономически ефекти са видими в официалните демографски табла и анализи за града и областта.
Все пак Русе не е без ресурси или план - общинските стратегии и инвестиционни профили сочат към модернизация на инфраструктурата, активна политика за привличане на инвеститори и мерки в подкрепа на семейства и образование. Реалистичният път назад към растеж минава през дълга последователна работа: създаване на стабилни и добре платени работни места, жилищни и социални стимули за младите семейства, както и подобряване на услугите за възрастните. Общинските планове за интегрирано развитие и инвестиционните профили вече очертават проекти и приоритети за следващите години, но за да имат резултат, те искат координирани усилия между местна администрация, бизнес и държава. Ако Русе успее да превърне своето историческо и географско предимство в конкретни възможности за работа и качество на живот, градът може да спре обезлюдяването си и да започне плавно възстановяване.