Статия на изданието Капитал насочи вниманието към едно от най-болезнените предизвикателства пред Русе - инфраструктурната изолация и хаосът около Дунав мост. Вместо премахването на граничния контрол да улесни пътуването към Румъния и Европа, ремонтите и ограниченото движение по моста превърнаха преминаването в истинско изпитание.
"Хаосът в пикови часове е невъобразим. Личният ми антирекорд за преминаване на моста е три часа и половина, само на моста", разказва пред Капитал Мартин Димитров, който редовно пътува между София и Букурещ. Опашки от автомобили и камиони, липса на елементарни удобства като тоалетни или пунктове за вода, както и задушаващата жега през лятото превръщат Русе в капан за хиляди пътуващи.
Така вместо да се възползва от стратегическото си местоположение - само на час от Букурещ и два от морето - градът остава в плен на българската инфраструктурна действителност. Дунав мост, който би трябвало да е символ на свързаност, все по-често се възприема от русенци като бариера, задълбочаваща усещането, че Русе е "забравен" град между Севера и Юга.
Според Капитал това е и един от основните фактори, които спират потенциала на Русе да се превърне в истинска европейска врата. Докато магистрала Хемус остава недостроена, а обходните маршрути са претоварени и опасни, най-големият дунавски град на България продължава да бъде по-близо до румънската столица, отколкото до собствената си.
