Стигнахме до извода, че към момента няма пряка заплаха за страната. Това каза държавният глава Румен Радев след заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), на което бяха обсъдени рисковете за България в контекста на конфликтите в Близкия изток. Заседанието продължи три часа. Съветът счита, че е неотложно незабавното прекратяване на бойните действия и полагането на допълнителни усилия за диалог и намирането на мирен изход, добави президентът.

В заседанието на КСНС взеха участие представители на всички парламентарно представени политически сили. Сред участниците бяха служебният премиер Димитър Главчев и председателят на Народното събрание Рая Назарян, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, служебният министър на финансите Людмила Петкова, заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова, ръководителите на службите за сигурност и други.

Всички участници в заседанието изразиха своята загриженост от ескалацията на въоръжените сблъсъци и тежката хуманитарна криза. Присъединяваме се към призивите на международната общност за деескалация, за въздържане от употреба на сила и за недопускане въвличането на други държави, което би било заплаха за мира не само в регионален, но и в глобален мащаб, посочиха още участниците в КСНС. 

Държавният глава заяви, че КСНС счита, че е неотложно незабавното прекратяване на военните действия и полагането на допълнителни усилия за диалог и намиране на мирен изход от ситуацията, базирано на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и международното право. След като се започнахме с докладите и службите за сигурност и МВР, стигнахме до извода, че към момента няма пряка заплаха за страната ни, заяви президентът. Той допълни, че рязко влошената среда генерира рискове, които налагат техния непрекъснат мониторинг и вземане на превантивни действия.

Повишава се рискът от увеличаване на  миграционни потоци към страната и възможността от извършване на терористични атаки, подчерта Радев. Той каза, че всички участници в съвета са се обединили около мнението, че трябва да продължат консолидираните усилия на всички институции за евакуацията на българските граждани от региона и за освобождаването на сънародниците ни от екипажа на кораба "Галакси Лийдър".

С оглед на развитието на обстановката в Близкия изток, КСНС отправя следните препоръки към изпълнителната власт, съобщи президентът. На първо място той постави засилването на предприетите превантивни мерки за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и срещу дипломатическите ни представителства и българските военнослужещи в мисии и операции зад граница. Втората препоръка е продължаване на усилията за евакуация на българските граждани от региона на конфликтите и освобождаването на българите от екипажа на кораба "Галакси Лийдър". Третата препоръка е да се набележат и при необходимост приложат допълнителни мерки за охрана на държавната граница и противодействие на засилен миграционен натиск. Четвъртата препоръка е да се засили сътрудничеството със сродни служби за сигурност за осигуряване на своевременен и всеобхватен мониторинг на средата за сигурност, с цел противодействие на терористични заплахи, каза президентът.

На пето място е поставено извършването на преглед и при необходимост актуализиране на Националния план за противодействие на тероризма, както и съответните планове, изготвени от държавните и местни органи. Шесто, да се оценят икономическите рискове пред страната, да се извърши преглед на стратегическите резерви и при необходимост те да се попълнят, каза президентът. Това становище и препоръки бяха приети с голямо мнозинство, само един член на съвета гласува против, информира той.

По думите на президента това са критични, непосредствени аварийни мерки, в резултат от възникнала ситуация с усложняване на средата на сигурност. Той и посочи, че трябва да си даваме сметка в какъв регион се намираме и какво можем да очакваме като тенденции в развитието на тази среда. Ние сме в центъра на този по-широк регион на нестабилност. Ние се обединихме около позицията, че гарантирането на сигурност в свят, наситен с голяма динамика на геополитическите процеси, е основна задача на държавното ръководство и изисква постоянни усилия за балансирано и адекватно развитие на всички елементи от системата за защита на националната сигурност, каза Радев. По думите му това са службите за сигурност, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, въоръжените сили и нашата отбранителна индустрия. Затова на този съвет направихме панорамен преглед на тези елементи от системата на защита на националната сигурност, каза Радев.

Той допълни, че на първо място това са службите за сигурност, на което разчитаме за навременна информация и алармиране при потенциални заплахи, но тези служби оперират в условия на кадрови дефицит, високопоставени специалисти напускат заради по-привлекателни условия в гражданския сектор. Оборудването, с което те разполагат е остаряло или липсва такова, а в същото време те трябва да осигуряват изпреварваща информация и да предприемат изпреварващи действия срещу враждебни структури, които към момента разполагат с доста по-високо технологично ниво на оборудване, каза Румен Радев. Подобни изводи са направили на заседанието на КСНС и за дипломатическата ни служба.

МВР също си има своите проблеми, свързани с подготовката на кадрите и оборудването, и това се отнася с особена сила за охраната на държавната ни граница, добави президентът. Той каза, че бяха предприети важни стъпки за кадровото обезпечаване на полицията, но в същото време по важни участъци от границата ни с Турция, все още липсва оградно съоръжение, липсва и видеонаблюдение.

По отношение на въоръжените сили президентът отбеляза, че много пъти на заседания на КСНС е поставян въпросът за отлива на личен състав от въоръжените сили. Държавният глава припомни, че при проведените заседание на съвета през 2017 г., 2018 г., 2022 г. и 2023 г. са приемани едни и същи изводи за необходимостта от действия за пресичане на „тревожния“ отлив от въоръжените сили, тяхното окомплектоване и издигане на престижа на военната професия.

„Когато съпоставихме какво сме искали да постигнем и какви са реалните цифри статистиката изобщо не е в нашата полза“, посочи Радев, като добави, че общият недокомплект на армията през 2018 г. е бил 19.9% , а тази година е вече 22% , докато на офицерите е бил 19%, а вече в 26%. Държавният глава отбеляза, че най-тревожното е заетостта на места от курсанти във висшите училища. По думите му през 2018 г. е имало 80% заетост, тази година само 47% са заети от обявените места за курсанти и добави, че този процент ще намалее драстично, докато те завършват.

Президентът обяви, че всички участници в съвета са изразили мнение, че трябва да се преосмисли отношението към националната сигурност, като се налага смяна на подхода. Според държавния глава не е панацея увеличението на заплатите в армията, а са необходими ясни, дългосрочни политики, така че да се привличат млади хора с качества и да се задържат с мотивация и перспектива за професионално и кариерно развитие.

Радев посочи, че е нужно и преосмисляне на отношението към модернизацията на българската армия, като фокусът бъде не само върху големите проекти, но и върху по-малките нискобюджетни, които са гарантират информационно превъзходство и асиметрично предимство. Той обясни, че това са – дронове, системи за разузнаване, комуникация, наблюдение и други. Виждаме какво става в Украйна и как с дрон за $1000 се унищожава танк за 5 млн., каза Радев.

Държавният глава съобщи, че по време на заседанието е обсъден и чл. 59 от Конституцията на Република България, в който ал. 1 гласи, че защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български граждани, а ал. 2 казва, че подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон, а такъв закон няма. 

„Ние се обединихме да работим за в бъдеще в направлението изпълнителната власт и най-вече законодателят да изработят и приемат такъв закон, като решат каква ще бъде формата на този закон, така че да дадат възможност на всеки български гражданин да изпълни своите конституционни задължения, така както е записано в нашата Конституция“, каза президентът Радев.

Участниците в съвета са обсъдили и тенденцията за повишаване на дела на БВП за отбрана в НАТО. Според президента е ясно, че ще се отива към отделяне на 2,5% за отбрана, но трябва много сериозна преценка от изпълнителната и законодателната власт как ще се стигне до този процент, без да се ощетяват останалите сектори, но „ние трябва да осигурим адекватни способности в тази сложна среда за сигурност“.

Във връзка с българската отбранителна индустрия държавният глава заяви, че уроците от съвременните конфликти доказват по категоричен начин ключовото значение за наличието на собствен потенциал за производство на отбранителни продукти. Също така добави, че на заседанията на КСНС винаги е посочвано, че българската отбранителна индустрия трябва да участва активно в реформирането и укрепването на сектор „Сигурност“. Президентът посочи, че инвестициите, които се правят в отбранителната индустрия, особено тези касаещи критично дефицитни производства като барут и взривни материали, да намират разбиране от държавната и местната власт и по-бързо да намират своята реализация.

„Инвестирането в сигурност има своята цена, но всички ние днес се обединихме около становището, че сигурността е фундаментът на държавността и без сигурност не можем да говорим за обществено развитие и просперитет на нацията. Уверен съм че консенсусът, който постигнахме днес ще намери своята широка, институционална и обществена подкрепа“, заяви президентът Румен Радев.