При онлайн пазаруването потребителите трябва да внимават с ниските цени, защото това е индикатор, че става дума за фалшива стока, предупреди Игнат Арсенов, директор на главна дирекция "Контрол на пазара" в Комисията за защита на потребителите (КЗП). Той участва в кръгла маса  на тема "Измамите в интернет - новата пандемия". Събитието е организирано от КЗП, Европейският потребителски център (ЕПЦ), който функционира към нея, и Патентното ведомство на Република България. Форумът се провежда в Централната патентна библиотека в София.

Арсенов добави, че фалшивите стоки могат за застрашат здравето. 

За такива стока няма подробно описание, няма данни за производителя. Фалшивите продукти освен, че ни ощетяват финансово, защото плащаме 200 лева за продукт, чийто оригинал струва 500 лева, а всъщност стойността на това, което получаваме е 2 евро, носят риск и за здравето ни, каза той. 

По думите му при продажбата на фалшивите стоки търговците разчитат, че ще привлекат потребителите с ниската цена. 

Арсенов акцентира върху рисковете в социалните мрежи, където често търговците остават анонимни. Освен това през социалните мрежи хора продават продукти, които сами произвеждат, като много често те остават анонимни, защото не се знае кой стои зад никнейма. Тези хора обаче нямат никакви документи за безопасност, добави той. 

Според него основният риск при онлайн пазаруването е, че потребителите вярват, че в интернет могат да се случат чудеса и да се намерят нереално евтини стоки, въпреки опасността да получат фалшиви стоки. 

Христо Трендафилов, директор на дирекция "Защита на потребителите при продажби от разстояние" в КЗП изтъкна, че когато цената е намалена нереално това е сигурен индикатор, че става дума за измама. Фалшиви сайтове залагат на тази практика, за да мамят потребителите. 

От 400 лева, ако дадена стока е намалена на 80 лева, това е нереален търговец, защото такова намаление не е възможно и не е предлагано от легитимен търговец. Това са сайтове, които имитират оригиналните на популярни марки, но във фалшивите липсват контакти на търговеца и може да се плати само с карта. След като потребителят плати, не получава нищо, това са сайтове за измами и ние няма как да открием кой стои зад тях, защото те се хостват в страни извън Европейския съюз, обясни той. 

Директорът на ЕПЦ Соня Спасова посочи, че 30 на сто от потребителите, които пазаруват онлайн, купуват стоки онлайн от страни извън Европейския съюз. 

90 на сто пазаруват от български търговци, но има един процент, които не знаят откъде пазаруват - най-често в социалните мрежи са видели реклама, която ги води към някакви сайтове. Кликваш, плащаш и след две седмици получаваш една скъсана тениска вместо красивата рокля, която си поръчал. Само че вече трудно може да се установи кой я е изпратил, защото потребителят не знае откъде я е поръчал и в такива случаи ЕПЦ не може да помогне, защото не се знае от къде е направена поръчката, обясни тя. 

Според нея измамните сайтове стават все по-добри и качествени.

Николай Братов, директор на дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения" при Патентното ведомство каза, че имитации могат да се разпространяват дори в големите магазина в моловете, не само онлайн. 

Фалшивите стоки са с влошено качество и върху тях не е оказан никакъв контрол, посочи той и добави, че в България също се произвеждат имитации на козметика и дрехи. 

По думите му в Турция, Индия, Китай също се произвеждат продукти, които могат да ни заблудят.