Кръгла маса "Бъдещето на електронната търговия в Европейския съюз" се проведе днес в столичния хотел "Хаят". На форума бяха представени тенденциите в развитието на електронната търговия в Европа, както и състоянието на европейския B2C (бизнес към потребител) пазар на дигитална търговия. Организатори на събитието са Българската Е-комерс Асоциация и Ecommerce Europe, а Българската стопанска камара (БСК) е институционален партньор на форума.

Лука Касети, генерален секретар на Ecommerce Europe, посочи, че през последните пет години секторът на електронната търговия до голяма степен е доказал своя потенциал да служи на целите на единния пазар на ЕС. От възможността на европейския бизнес да премине към цифрови технологии и да се разшири през границите до избягването на необратими смущения за компаниите и потребителите по време на пандемията от КОВИД-19, секторът е допринесъл за цялостната устойчивост на ЕС.

Според Касети през следващите пет години секторът на цифровата търговия има възможността да бъде движещата сила за по-справедлива и по-конкурентна, устойчива и цифрова икономика.

Генералният секретар на Ecommerce Europe представи данни от доклад от септември 2023 г., чието следващо издание се очаква през септември 2024 г. Докладът се отнася не само за членките на Европейския съюз (ЕС), но и за други страни в Европа, за които има данни. Според него през 2023 г. – 76 процента от интернет потребителите пазаруват онлайн, докато през 2018 г. този процент е 66. Най-купуваните стоки са модните - дрехи, обувки, докато при услугите водещи са филмите и сериалите.

През 2022 г. покупките онлайн са 81 процента от национални продавачи, 31 процента от други страни от ЕС и 19 процента от трети страни. Според Касети това показва, че има още много работа в посока премахване на бариерите и разширяване.

Докладът очертава някои тенденции, като това, че електронната търговия B2C расте, но растежът се забавя. През 2022 г. европейският оборот от B2C електронна търговия се е увеличил от 849 милиарда евро през 2021 г. на 899 милиарда евро през 2022 г. Въпреки че темпът на растеж за 2022 г., достигащ 6 процента, е по-нисък от този през 2021 г. (12 процента), секторът продължава да се движи напред и се очаква да продължи да расте през 2023 г.

Голяма роля имат засилващите се изисквания, които трябва да се имплементират и на бизнес ниво. Същевременно европейският бизнес пазар е силно фрагментиран – в различните държави има различни изисквания, което е основна пречка пред разширяването.

Според новите разбирания на ЕС всички потребители са уязвими и те трябва да бъдат защитени, особено онлайн. Касети не се съгласи напълно с тази уязвимост.

Друга тенденция, очертана от доклада, са зелените практики – да бъдем зелени и да направим нещо за околната среда. В тази връзка продуктите "втора ръка" стават все по-популярни в много страни – от една страна заради околната страна, от друга заради цената.

Докладът подчертава, че геополитическата и икономическата ситуация оказват своето влияние и това води до по-ниска покупателна способност. Интересна тенденция е и навлизането на изкуствения интелект в търговията.

Касети представи Манифест на европейската организация за предстоящите избори за Европейски парламент през юни, в който е очертана визията за дигиталната търговия в Европа. 

Манифестът, който е 10 страници, призовава за запазване на неутралността на каналите и способността на компаниите да растат и да се конкурират, осигуряване на най-високо ниво на хармонизация в ЕС и равни условия за всички компании. Неговите автори подчертават първо да се мисли за прилагането и след това за новите правила, да се разберат реалностите на компаниите, за да се създадат правила, които те могат да спазват.

Ecommerce Europe излага конкретни политически приоритети за новия мандат, които се изразяват в рационализиране на изискванията за данни за съответствие и растеж на бизнеса; използване на цифрови инструменти за рационализиране и подобряване на информацията за потребителите, партньорство на справедливостта към потребителите с икономическия растеж; изграждане на иновативна и конкурентна среда за плащане на дребно; осигуряване на рационализирана данъчна политика и безпроблемен поток от стоки.

Мария Минчева, заместник-председател на БСК и член на Управителния съвет, заяви, че пълната интеграция в Шенген би помогнал на търговията. По думите ѝ на българските търговци им е трудно – малък пазар, високи разходи за транспортиране заради локацията. Това ги прави неконкурентоспособни. Според нея по отношение на Шенген фокусът трябва да се насочи върху търговията, не само върху миграцията. Имаме много неизползван потенциал, политиката трябва да помогне за развитието на пазара, а не да му пречи, посочи Минчева.

Олег Ройбу, главен юрисконсулт на eMAG Group, координиращ правните, публичните политики и усилията за устойчивост на групата в ЦИЕ и в Брюксел, се съгласи, че присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство и по суша би имало положително влияние върху търговията.