Поредната предизборна кампания не даде съществен принос за изборна мобилизация. Това се потвърждава и от декларативната избирателна активност, която възлиза на около 30%, показват данните от изследване на „Екзакта рисърч груп”, съобщиха от агенцията. Оттам отбелязват, че можем да очакваме реална активност в деня на вота различна от заявената в това изследване. Но при сегашните данни очакваният брой избиратели, които ще отидат до урните, е около 2 милиона, като изчисленията се базират на официалните избирателни списъци, добавят експертите.

Настоящото национално изследване на "Екзакта рисърч груп" е осъществено от 19 до 22 октомври 2024 г. Интервюирани са 1050 пълнолетни българи в 71 населени места на страната. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано интервю “лице в лице”. Максимално допустимата грешка при 50%-те относителни дялове е +/- 3%. Изследването е реализирано със средства на „Екзакта рисърч груп” като част от изследователската програма на агенцията. 

Категорично намерение да гласуват заявяват по-често избиратели на възраст над 50 г. - половината от тях. В същото време, не повече от една трета от хората на възраст под 40 г. са сигурни, че ще отидат до урните, посочват от „Екзакта рисърч груп”. Висшистите, жителите на градовете областни центрове, както и живеещите в селата по-често заявяват категоричното си намерение да гласуват. Представителите на етническите общности у нас също декларират по-висока увереност, че ще гласуват, отбелязват експертите.

От агенцията коментират, че обществените нагласи са белязани от висока степен на нетолерантност към политическата ситуация в страната, както и към политиците. Изследванията ни от последната година показаха, че все повече българи се определят като отвратени от политиката и политиците у нас, а не просто като политически апатични, отчитат от „Екзакта рисърч груп”.

Електорални нагласи към 22 октомври

Попитани за кандидатите на коя партия/коалиция ще гласуват на предстоящите парламентарни избори на 27 октомври, 26,7% от твърдо решилите да гласуват българи посочват ГЕРБ-СДС, 14,6% - "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), 14,3% - "Възраждане", 8,1% -"Алианс за права и свободи" (АПС), 7,5% - "БСП - Обединена левица", 7,3% - "ДПС - Ново начало", 6% - "Има такъв народ" (ИТН), 3,7% - МЕЧ, 2,8% - "Синя България", 2,7% - "Величие".

Според данните на "Екзакта" от това изследване, седем партии намират място в следващия състав на парламента. За участие в 51-ото Народно събрание се състезават и три по-малки формации, които остават под 4-процентовата бариера. Най-близо до четирите процента е партия МЕЧ, посочват от агенцията.

Оттам добавят, че ГЕРБ без съмнение ще победи в предстоящата изборна надпревара. От изследването е видно, че няма обществена група или прослойка, в която ГЕРБ да не получава първи резултат. Предвид оспорваната надпревара за второто място между коалицията ПП-ДБ и "Възраждане", данните от изследването показват, че "Възраждане" имат по-голяма подкрепа от ПП-ДБ сред мъжете и сред най-възрастните избиратели, а ПП-ДБ имат по-добри позиции от "Възраждане" сред младите и образовани българи, както и сред живеещите в по-големите населени места – столицата и градове областни центрове, посочват от "Екзакта".

Според тях е трудно да се прогнозира как ще приключи в изборния ден надпреварата между АПС и "ДПС - Ново начало". Може да се коментира обаче, че в хода на кампанията "ДПС - Ново начало" успя да стопи част от преднината на АПС на Ахмед Доган, добавят от "Екзакта". "БСП - Обединена левица" се явява във формат, който цели да обедини левите избиратели. Предстои да установим как ще бъде приета тази формация и ще успее ли да привлече периферен вот, коментират социолозите.

МЕЧ, "Синя България" и "Величие" имат електорални дялове, които ги поставят непосредствено след формациите, които с висока вероятност попадат в следващия парламент, посочват от "Екзакта" и добавят, че МЕЧ и "Синя България" имат по-твърди електорални ядра отколкото "Величие". Според данните 91% от бившите избиратели на "Възраждане" от парламентарния вот през юни т.г. твърдят, че отново ще гласуват за тази партия. ГЕРБ-СДС могат да разчитат на 90% от избирателите си отпреди няколко месеца. БСП са запазили 81% от избирателите си, а ПП-ДБ – 78%. 71% от избирателите на ИТН също заявяват, че отново ще ги подкрепят.

Протестният вот понастоящем най-силно се олицетворява от негласуващите българи, чийто дял расте, посочват от "Екзакта" и добавят, че няма партиен електорат, който през последните години да не попълва периодично, макар и в различна степен, „армията” на негласуващите у нас. В същото време намаляват хората, които отиват до урните, за да гласуват с опцията „не подкрепям никого”, отчитат експертите.

Управление след изборите

Общо 71% от българите, участвали в настоящото проучване, не вярват, че е възможно след изборите на 27 октомври страната ни да има добро и стабилно управление. Оптимисти са 29% от интервюираните. По-често допускат, че е възможно добро управление избиратели на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ, посочват от "Екзакта" и добавят, че подобен отговор изразява очаквания техните партии да участват в управлението на страната.

Силно скептични към възможността да има добро и стабилно управление на страната след 27 октомври са избирателите на "Възраждане" (три четвърти от тях), както и привържениците на МЕЧ и на "Величие", посочват експертите. Общо 42% от заявяващите категорично намерение да гласуват на 27 октомври, посочват, че е възможно след изборите страната ни да има добро и стабилно управление. Болшинството от твърдо решилите да не гласуват на 27 октомври, отхвърлят възможността у нас да има добро и стабилно управление след изборите, показва още изследването.