Общо 4116 лева струва създаването на един декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и много други дейности. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена, а при акацията - 489,22 лв., казва заместник-директорът на Държавното ловно стопанство (ДЛС) в Балчик инж. Радослав Радев на международна конференция на тема “Възстановяване на горски местообитания”, съобщиха от Североизточното държавно предприятие (СИДП). 

Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той отбелязва, че съхненето е започна през 2019 г. като е засегнало първо американският ясен и бряст, а през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители са засегнали и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

„Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване“, отбелязва инж. Радослав Радев.

Част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите „Горите на Североизтока“ и „Земите и горите на орела“ по програма LIFE на Европейския съюз, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор „Гори“, посочва още той.

Лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети. По думите на инж. Радев възстановяването и поддържането на поясите е важно, заради глобалните промени в климата. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, със само около 500 литра на квадратен метър, което в съчетание с най-силните ветрове у нас я прави изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустинните – около 200-400 литра на квадратен метър годишно, поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието й. В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие, посочва още инж. Радев на научния форум. 

В цялата страна, при изкуствено създадените през миналия век иглолистни горски насаждения от бял и черен бор, се наблюдава съхнене. Вредители причиняват съхненето на черния бор и на територията на Природния парк „Шуменско плато“. Проблемът със съхненето на черния бор в парка бе поставен и в приемния ден на областния управител. За проблема първи информираха на 11 юни от пресцентъра на Североизточното държавно предприятие. 

Общо 796 декара с нови гори са се появили на територията на Североизточното държавно предприятие  благодарение на проект „Горите на Североизтока“, като до края на година ще бъдат залесени още 500 декара. Основната цел на проекта е да бъдат премахнати насаждения от инвазивни чужди видове, които са в неблагоприятно състояние, и да се възстановят приоритетни горски местообитания в 10 защитени зони от мрежата Натура 2000, съобщиха от СИДП в края на април. Планирани са около 1500 декара за залесяване и създаване на нови гори на територията на Североизточното държавно предприятие през тази година, съобщи на пресконференция на 2 април директорът на предприятието инж. Симеон Давидков.