На заключителната конференция на проекта „РАВНИ – ЗАЕДНО“ (EQUALTOGETHER), проведена в резиденция „Бояна“, представители на институции и експерти обсъдиха темата за предразсъдъците и речта на омраза. Проектът е насочен към укрепването на гражданските организации на уязвимите общности в България, с цел да се противопоставят на дискриминацията, нетолерантността, сегрегацията, езика на омразата и престъпленията, основани на предразсъдъци. Форумът беше организиран от Българския хелзинкски комитет (БХК).

Това е финално събитие по съвместен проект между няколко български и международни организации, насочен към престъпленията от омраза и речта на омраза, както и към мерките, които нашата страна трябва да предприеме, за да се бори ефективно с тези деяния, отбеляза Красимир Кънев, директор на програмата „Мониторинг и изследвания“ в БХК, пред БТА. В рамките на две години проведохме задълбочени изследвания на ситуацията в различни региони на страната, на българските закони и на международните стандарти за защита, уточни той. Резултатите от изследванията показват, че тези теми периодически предизвикват обществено вълнение в България, като целите им варират – в един момент са насочени към турци, в друг към роми, мигранти или ЛГБТИ хора, каза Кънев. Според него са подготвени препоръки за българските институции под формата на т.нар. Бяла книга, а също е направен обзор на темата от началото на демократичните промени до сега. Той добави, че вече са проведени срещи с представители на институциите в рамките на проекта.

В определени аспекти българската държава е предприела действия за справяне с предразсъдъците и речта на омраза, но тези инициативи са започнали след осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Според Кънев, остава дълъг път за извървяване относно законодателните изменения и реализирането на ефективни мерки за борба.

През последните две години към платформата Equal.bg са били докладвани около 140 случая на омраза и дискриминация. Тези случаи ще бъдат включени в съществуващата база данни на Службата за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа относно престъпленията от омраза, съобщават от БХК. Подадените сигнали са анализирани в тематични изследвания, включващи „ЛГБТ – новата медийна мишена вместо ромите?“, „Бяла книга: мерки с препоръки за борба с престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза“ и „Престъпленията от предразсъдъци и речта на омраза в България“, добавят от организацията.

Живеем в значително разделен свят и наблюдаваме динамиката относно правата на човека, заяви Анастасия Баскина от Службата на Върховния комисар за правата на човека на ООН по време на конференция. Тя подчерта проявите на расизъм, ксенофобия, дискриминация по пол и други.

Различни групи са засегнати от тези проблеми по различен начин, отбеляза Бертил Котие, председател на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ECRI). Той добави, че речта на омразата се разпространява с бързи темпове. Освен това подчерта важността на гражданското общество в борбата с посочените проблеми. Правозащитниците се противопоставят на расизма, нетолерантността и речта на омраза и споделят сигнали за настъпващите проблеми, каза експертът.

Според Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България, основният акцент за тях е изграждането на съюз, основан на равенство и загриженост за човека. Всеки от нас играе важна роля с примера, който дава в борбата срещу дискриминацията, нетолерантността и омразата. В Европейския съюз (ЕС) съществува стабилна правна рамка, която забранява дискриминацията на най-високото ниво, включително в основополагащите договори и в Хартата на основните права на ЕС, тъй като всички ние сме равни пред закона, независимо от етноса, религията или сексуалната ориентация. Чобанова сподели, че преди няколко дни ЕК е приела три доклада, свързани с основни стратегии за прекратяване на дискриминацията.

Враждебната реч, нетолерантността, дискриминацията и престъпленията от омраза са в центъра на вниманието на българския омбудсман, отбеляза Иван Дечев, представител на институцията. Той посочи, че речта на омразата и предразсъдъчните престъпления все още не са достатъчно разпознати като проблем и не са видими както за обществото, така и за институциите. Дечев добави, че доказателство за това е, че от хилядите жалби, постъпващи в офиса на омбудсмана, само малък брой сигнализират за нарушения на човешки права поради такива прояви.

Всеки има правото да обича когото пожелае, заяви посланичката на Кралство Швеция в България Катарина Рангнит. Никой не трябва да бъде игнориран, ако поиска защита или докладва за престъпление, свързано с предразсъдъци, подчерта тя. За да се справим с престъпленията от омраза, е очевидно, че е необходима законодателна основа, и шведското законодателство е адекватно в това отношение, допълни Рангнит.

"Престъпленията, мотивирани от предразсъдъци, представляват умишлени действия, извършени с определен мотив, свързан с подбуждане от предразсъдък спрямо конкретен защитен признак на жертвата. Тези престъпления са форма на дискриминация, която най-силно засяга личния интегритет на жертвата и същевременно влияе на социалните отношения", пише в Бялата книга на БХК. "В контекста на престъпленията от омраза, речта на омраза подлежи на контрол както от формални, така и от неформални социални механизми", допълват източниците.

На събитието бе обсъждана темата за образователната десегрегация. По време на паузите бе представена и инициативата „Театър на потиснатите“. Актьори изигравали роли на потиснати индивиди в различни ситуации, а зрителите били поканени да се включат и да изразят мнение по различни казуси.