Създаването на светско училище в България е преломен момент в историята на просветното дело у нас. Основателят на Габровското училище е Васил Априлов (1789-1847) - роден в Габрово, високообразован европейски възпитаник и горещ патриот, богат търговец в Одеса. Той замисля откриването на българско светско училище в Габрово през 1831-1832 г. Първи сътрудници на Васил Априлов са Николай Палаузов, братя Мустакови, Иван Бакалоглу, Васил Рашеев и други. Васил Априлов осигурява средства за строеж на сградата и тя е готова през 1834 г., се съобщава в информация на отдела "Справочна" на БТА за създаването и историята на днешната Национална Априловска гимназия, която отбелязва 190 години от създаването си.

Преди 190 години в Габрово е открито Първото новобългарско светско взаимно училище 

На 14 януари 1835 г. (2 януари стар стил) в Габрово е открито Първото новобългарско светско взаимно училище с преподаване на български език и по метода на взаимоучителното обучение на Бел и Ланкастър. Училището е открито от възрожденския църковен и просветен деец Неофит Рилски, който е и първият учител в него. "Школата е обща - и открай света да дойдат, нека се учат" - с това послание на Васил Априлов първото българско светско взаимно училище отваря своите врати за всички жадни за знания младежи.

Финансовата издръжка на училището е поета от българското население. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.

Обучението се е извършвало на български език и по взаимоучителната метода, при която учителят си служел с помощта на по-напреднали ученици, за да обучават неограничен брой деца. От 1840 г. училището е превърнато в класно училище. Същата година към него се създава и първата в България училищна библиотека от дарените лични книги на неговите благодетели - Васил Априлов и Николай Палаузов.

Васил Априлов завещава 60 000 рубли за превръщането на габровското училище в гимназия

През април 1847 г. Васил Априлов завещава капитал от 60 000 рубли за превръщането на габровското училище в гимназия и за построяването на нова сграда.

„Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата“, казва Васил Априлов.

По неговата воля в училището се приемат за учение българи не само от Габрово и околността, а от всички краища на страната. На 1 май 1847 г. Васил Априлов заедно с Николай Палаузов изпращат от Одеса писмо до общината в Габрово, в което уточняват: „…Тези момчета трябва да са българчета… Но защото се стараем за тях и за обща полза, нито роднинство, нито дружба, нито селенец (от наше село) не трябва да ни тегли, но ще ся земат, които са по-достойни и учени, нека да са отде да са…“.

На 12 ноември 1856 г. в Габрово е открито и девическо училище, в което също се преподава по взаимоучителния метод.

Под ръководството на Тодор Бурмов на 29 юни 1858 г. се организира първото публично изпитване и се налага традицията за годишен изпит в края на всяка учебна година.

На 26 август 1873 г., след 21 години строителство, тържествено е открита новата училищна сграда 

През 1872 г. учителите Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Петър Генчев въвеждат гимназиален курс на обучение в Габрово. Създаден е първият в България кабинет по физика, внесен е първият модел на морзов апарат. На 26 август 1873 г., след 21 години строителство, тържествено е открита новата училищна сграда. Там се нанася Главното мъжко училище - гимназия.

На 29 юни 1875 г. директорът на първата в страната реална гимназия Райчо Каролев връчва дипломите на първия й випуск. Пет момчета от Габрово и страната завършват средното си образование с успех „твърде добър“. Дипломите били изработени по художествен проект на живописеца Христо Цокев, а клиширането се извършило в Русия. Това били първите български дипломи.

Преди Освобождението на България Априловската гимназия е политически институт, формиращ съзнанието на пробудената българска нация. Първият български историограф Константин Иречек отбелязва, че историята на българското Възраждане е история на българското училище. Тази преценка признава ролята на първото българско светско училище в борбата за освобождение на българите и за по-нататъшното им културно развитие. Много видни български културни, политически и просветни дейци са възпитаници на Априловската гимназия. Между тях са Цанко Дюстабанов, Тотко Иванов, Никола Сиранов, Христо Цокев, Емануил Манолов, Алеко Константинов, Димитър Благоев, Асен Халачев и други.

От 20 юли 1889 г. по повод 100-годишнината от рождението на Васил Априлов, с указ на княз Фердинанд, гимназията е преименувана в „Държавна мъжка Априловска гимназия“.

За 100-годишнината от основаването на Габровското училище пред гимназиалната сграда е открит паметник на Васил Априлов

На 1 ноември 1935 г., в Деня на народните будители, по случай 100-годишнината от основаването на Габровското училище, пред гимназиалната сграда е открит паметник на Васил Априлов. Композиран е и училищен химн.

През 1950 г. гимназията получава статут на Пълно единно народно училище „Васил Априлов“, с развити степени на предучилищно образование и с ученици от детска градина до 11-и клас, а през 1960 г. е обявена за Политехническа гимназия „Васил Априлов“. Тогава започва теоретично изучаване и практическа подготовка по избрана от ученика производствена специалност - шлосерство, стругарство, шофиране и други.

На 5 юли 1973 г. е прието решение на Министерския съвет за учредяване на Национален музей на образованието в историческата сграда на Априловската гимназия. Историческата сграда на Априловото училище е обявена за паметник на културата.

През 1988 г. е утвърден новият статут на училището

На 25 януари 1988 г. е утвърден новият статут на Априловската гимназия, с който тя става специализирано средно училище с хуманитарен профил, интегрирано с Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, под името Национална Априловска гимназия с прием на ученици от цялата страна след провеждането на конкурсен изпит.

От 18 август 1992 г. е Национална Априловска гимназия с Музей на образованието. От 2 септември 1996 г. с решение на Министерството на образованието Музеят на образованието се отделя от гимназията. Училището получава настоящето си име Национална Априловска гимназия.

На 18 февруари 1998 г. президентът Петър Стоянов открива обновената сграда на Националната Априловска гимназия.

На 24 ноември 2022 г. Българската телеграфна агенция и Националната Априловска гимназия в лицето на генералния директор Кирил Вълчев и директора на гимназията Елвира Христова подписват споразумение за сътрудничество в сферата на съвместна работа и задълбочено отразяване на дейността на учебното заведение. В него е регламентирана и възможността за провеждане на стажове от ученици, които имат желание в бъдеще да се развиват в областта на журналистиката. През 2023 г. и 2024 г. гимназисти от 11-и и 12-и клас на Националната Априловска гимназия в Габрово провеждат стаж в БТА и получават сертификати за това.

/АЯ/отдел „Справочна“

 

Използвани източници:

В. „Отечествен фронт“, 24.5.1989 г.

В. „Дума“, 10.2.1998 г.

БТА, ВИНФ, 18.2.1998 г.

В. „24 часа“, 19.2.1998 г.

БТА, ВИНФ, 29.6.2000 г.

https://nag-school.org/

https://www.bta.bg/bg/bta-academy/bulletin/all/647850-uchenitsi-ot-natsionalnata-aprilovska-gimnaziya-poluchiha-sertifikati-ot-bta#Априловска%20гимназия%201835

https://www.bta.bg/bg/news/lik/365806-balgarskata-telegrafna-agentsiya-i-natsionalnata-aprilovska-gimnaziya-v-gabrovo-#Априловска%20гимназия%201835