Превърнали се в почти митични „герои” от миналото, дирижаблите – гигантите във въздуха отпреди век, разкриват своите тайни в международна изложба, открита за първи път у нас - в Ямбол. А защо точно тук – разказва пред БТА нейният автор и куратор проф. Масимилиано Пинучи (Италия) - дизайнер, който е част от международен екип експерти по "небесните кораби".

Архивите на Регионалния исторически музей разкриват как през 1915 г. тогавашното българско Министерството на войната взема решение, с което се разрешава строителство на дирижабълна станция край Ямбол за нуждите на съюзническата германска армия. Северозападно от града (в непосредствена близост до сегашни военни поделения) се построява т. нар. елинг за цепелини, като с изграждането му се заема компания от Саарбрюкен, Германия. Хангарът е с размери на многоетажна жилищна сграда – дължината му е 240 метра, ширина – 70, а височината - 52 метра. Около него се изгражда цял обслужващ комплекс със складови помещения и работилници, газодобивна, метеорологична и помпена станции, собствена електроцентрала. Тук са и жилищните сгради на германските офицери и войници, столова и дори казино.

А защо точно в Ямбол, питаме проф. Пинучи, изследвал цялостното развитие на дирижаблите по света. „Това е била най-южната база на германската армия тогава. Най-близо е до Средиземно море и до Северна Африка, т. е. близо до стратегически места”, обяснява той. Равнинният терен, подходящият вятър, близостта на железопътна линия и на шосета също са допринесли за избора на мястото.

В базата край Ямбол са били позиционирани през този период три дирижабъла. Но едва третият – L-59 е този, който влиза в историята. Името му се превръща в легенда, заедно с тези на „Граф Цепелин”, „Хинденбург”, макар те да са създадени по-късно, вече за пътнически цели. L-59 става легенда първо, защото за времето си е бил гигант сред гигантите. Бил е най-дългият обект, построен от човечеството към този момент – почти 260 метра, разказва Масимилиано Пинучи. Другата причина е историческият полет, направен през 1917 г. до Хартум, Судан, и обратно, с който поставя световен рекорд за най-голяма продължителност без кацане – над 95 часа във въздуха. Този рекорд остава ненадминат в историята на авиацията в продължение на 40 години, а това е впечатляващо на фона на бързото развитие на технологии, посочва експертът.

Самият полет е изключително интригуващ по още ред причини: цепелинът не е бил боен дирижабъл, а предназначен за товари. Още преди отпътуването за Африка се знае, че това е мисия-камикадзе, защото при пристигане на място, цепелинът е трябвало да бъде разглобен изцяло, а освен товарът, всичко от него – включително алуминиевите профили от конструкцията и платнищата да се използват за нуждите на бедстващата в Африка германска армия. Над Хартум обаче екипажът получава подвеждаща информация, че не трябва да каца, а да се върне обратно и така се стига до немислимото дотогава постижение от 95 часа и пет минути във въздуха.

Екипажът преживява екстремни изпитания – гръмотевична буря над Средиземно море, постоянни промени във височината и налягането, причинени от температурните амплитуди през деня и през нощта, заслепяване от отразяващите се в пясъците на пустинята слънчеви лъчи и какво ли още не. „Не е било екскурзия, а истинско предизвикателство за човешките възможности”, заключава Пинучи. Наред с трудностите, с които трябва да се справят, членовете на екипажа все пак успяват да заснемат култови за времето си въздушни снимки – на кервани насред пустинята, скалисти планински върхове в Южен Судан, река Нил и други. Полетът си спечелва международна слава и издания от цял свят публикуват статии за „Африканския цепелин”.

За хората в Ямбол обаче L-59 си остава „Ямболският цепелин”. Материали за него допълват съдържанието на експозицията, представена от проф. Масимилиано Пинучи в Регионалния исторически музей в града. Мултимедийната фотографска изложба „Светът на дирижаблите: когато Ямбол беше част от него“ (THE WORLD OF AIRSHIPS:WHEN YAMBOL WAS PART OF IT) е реализирана съвместно с Националния исторически музей в София, с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”. Оригинални широкоформатни рисунки и фотографски изображения проследяват еволюцията в развитието на въздушните гиганти. Чрез видео и аудио материали са представени и завладяващи лични истории.

„Изложби като тази са изключителна рядкост и Ямбол има основание да се гордее, че е неин домакин. Тя стъпва на работата на много международни експерти”, каза при откриването ѝ Масимилиано Пинучи. С нови ценни архивни снимки и материали участва и местният музей. Представен бе изработен специално за експозицията макет на L-59, който по оценката на италианския експерт е едно от двете най-точни до всеки детайл умалени копия на легендарния цепелин в целия свят.

Мултимедийната изложба ще остане в Ямбол до 28 февруари 2025 г. Идната година тя ще бъде представена и в Националния исторически музей. Планираме да я покажем в още няколко градове по света, анонсира кураторът ѝ. Водим разговори с Мадрид, Испания, защото там също имат свои известни „въздушни кораби”, също и с Париж, Франция. Другите ни дестинации са италианският музей на военновъздушните сили, също и град Акрон в щата Охайо, САЩ, където пък се намира най-големият хангар в света и където, и в момента се строят въздушни кораби, разказа още проф. Пинучи.