Днес в двора на Арменската църква в Русе бе извършена церемония по освещаването на каменен кръст /хачкар/ в памет на жертвите на арменския геноцид. Ритуалът бе воден от Негово Високопреосвещенство епископ Татев Агопян – архиерей на Арменската епархия в Румъния и архиерейски наместник на Арменската епархия в България, и отец Дирайр Хадавян - пастир на Арменската апостолическа православна църква „Сурп Аствадзадзин“ („Св. Богородица“) в Русе. Специален гост на събитието бе заместник-кметът Димитър Недев.

„Днешният ден е особено важен за арменската общност. С освещаването на този кръст се почитат традициите и вярата на предците на този древен народ, и се създава връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Нека този хачкар бъде символ на мир, надежда и съпричастност“, каза заместник-кметът.

Каменният кръст е изработен от арменски туф и се извисява на повече от метър височина. Цялата арменска общност и редица дарители допринасят свещеният символ да бъде поставен в двора на най-старата църква в града. Събитието бе осъществено с подкрепата на Съюза на арменците в Европа, Арменската апостолическа църква и Общоарменския благотворителен съюз в града.

На церемонията присъстваха още извънредният и пълномощен посланик на Армения в България Н. Пр. Армен Едигарян, областният управител Драгомир Драганов, представители на Българската православна църква, отец Валтер Горра от русенската католическа църква „Св. Павел от кръста“, както и множество вярващи, дошли да се докоснат до свещения символ.

Преди церемонията бе изпълнена света литургия по ръкополагане на трима поддякони и един четец, които оттук нататък ще служат в „Сурп Аствадзадзин“. Тяхното въздигане в църковно тайнство бе извършено от епископ Татев Агопян и от отец Дирайр Хадавян. Подобно въздигане в духовен сан не се е случвало от години в Русенската арменска църква.

Хачкар се състои от две думи – хач /кръст/ и камък /кар/. По традиция всеки каменен кръст не повтаря своята орнаментика, но спазва определени стилистични правила. Хачкарът е уникална проява на арменската култура и един от най-типичните символи на идентичността на древния народ. Каменният кръст е регистриран в нематериалното културно наследство на човечеството от ЮНЕСКО през 2010 г.