Какво е демокрацията за българите и защо е важно да я разбираме и отстояваме коментираха за БТА политологът Любомир Стефанов, политическият психолог Антоанета Христова и председателят на младежката неправителствена организация „България на младите“ Цветомир Николов по повод днешния Международен ден на демокрацията. 

Какво е демокрация

Демокрацията в днешно време свързваме със системата на представителната демокрация и политическите партии. Te позволяват на гражданите да участват директно в политическото управление, излъчвайки свои представители чрез честни и прозрачни избори по дефиницията на международните наблюдателски организации, обясни Любомир Стефанов. По думите му демокрацията е възможност за свобода, равноправие и върховенство на закона. 

Демокрацията не е най-добрата политическа система от хората, но досега друга по-добра не е измислена, свободата да бъдем различни – това е демокрацията, каза още той. 

Цветомир Николов коментира, че демокрацията предоставя възможност за представителност на всяка една класа и възможност на всяка една заинтересована страна в едно общество да бъде представена и задължена. Тя е особен баланс между отделните обществени групи и търси винаги мнозинство и компромис за най-важните теми, каза Николов. 

По думите му демокрацията предизвиква и кризи, тъй като понякога политическите формации трябва да предприемат действия, които не обслужват пряко интересите на техните избиратели, а служат в интерес на развитието на дадено общество. 

„Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога“, коментира Антоанета Христова, цитирайки известната фраза на Чърчил.

Широкото разбиране за демокрацията е, че регулира човешките права по отношение на свободата,  защита от дискриминация, на спазване и регулация на обществения ред по възможно най-справедливия начин, каза тя. Христова посочи, че основният въпрос е каква форма на демокрация се прилага в дадено общество. Формата на демокрацията трябва да отразява народопсихологията и опита на обществото, за да не се налагат по изкуствен начин норми, които не са характерни за дадено общество, посочи тя. 

Как българите разбират демокрацията

Любомир Стефанов смята, че в началото на 90-те години на миналия век категорично българите не са разбирали демокрацията, за тях тя е била по-скоро митология, касаеща по-добър живот, най-вече изразяващ се в свободата да пътуваш, работа, за която получаваш прилично възнаграждение, и йерархията не е партийна, а основана на професионални умения.  Всеки има предвид под демокрация милион и едно неща. Липсва структурирано понятие, цел, затова се разпиляхме толкова. Българите са като че ли разделени в тази поколенческа разлика. Хората, родени на границата на 20-21 век, виждат ползите от присъединяването на България в НАТО, ЕС и валутния борд. За тях демокрацията и развитието на държавата е категорично свързано с членството в ЕС и възстановяване на някакви позиции в регионален, глобален и европейски мащаб, посочи той. По думите му за поколенията, родени след присъединяването ни в ЕС и НАТО, демокрацията е по-скоро даденост и те не са научени я отстояват. 

Най-важното за функционирането на демокрацията е върховенството на правото и доброто функциониране на отделните институции, смята Цветомир Николов. Нашето общество чисто на социално равнище разбира какво са демократичните процеси и мисля, че е изживяло своя преход. Преходът не е осъществен от гледна точка на реформа на институциите и на отделните системи. За съдебна реформа например се говори от началото на прехода, все правим първи стъпки в това, но така и не осъществяваме качествена реформа в това отношение, коментира Николов. 

Според него преходът остава на институционално, а не на обществено ниво. Хората много добре успяха да напреднат в разбирането на демократичните ценности и на пазарната икономика и това е причината, поради която икономиката в момента се развива, въпреки че липсва политическо лидерство и редовно правителство, посочи той. 

Един демократичен процес започва обикновено с революция, преди това е имало голямо свиване на справедливостта като практика в обществото и разслоение, отбеляза Антоанета Христова. Тя посочи, че в различните исторически периоди този цикъл на развитие между началната точка на един режим до нейната крайна точка има различна дължина. Винаги хора управляват процеса, а човекът е подвластен да удължава времето си във властта, да увеличава благата си, добави тя. Властта трябва да отразява избора на обществото, подчерта Христова. 

България, демокрацията и ЕС

Ако говорим за 27-те държави членки на ЕС, можем да се позовем на различни класации, но всяка от тях е субективна. Според мен качеството на демокрацията и въобще демокрацията в България в момента е на недостатъчно добро ниво, каза Любомир Стефанов. Той посочи, че това е вследствие на още недоразвитото ни гражданско общество. Според него имаме нелоша нормативна и институционална рамка, която да гарантира тази база, но всичко като че ли стои на хартия, защото ние в качеството си на гласоподаватели и граждани, както и като професионалисти, не съумяваме да направим паралела и да се ръководим изцяло от демократичните принципи. 

Членството ни в ЕС е една от основните причини ние да имаме такъв подем и развитие – първоначално заради желанието ни да станем държава членка на ЕС. Основно реформите ни в страната се случиха заради амбицията да влезем в ЕС, каза Цветомир Николов. 

Впоследствие ЕС се превърна в гарант за това, че ще се осъществят определени правни и институционални реформи, невинаги по начина, по който ни се иска. Определени институции подобряват нашия живот, без да го виждаме. Пример за това е Европейската агенция по лекарствата, която влияе изцяло върху контрола на лекарствата , за липсата на възможност да има някакви нелегитимни лекарства на пазара, добави той. 

Предизвикателства пред демокрацията

Според Любомир Стефанов основният проблем на демокрацията у нас е , че обществото ни не я разбира. Затова по думите му трябва да почнем да я осъзнаваме, да разберем, че тя включва както права, така и задължения. Той заяви, че когато почнем да възпитаваме себе си да сме демократични граждани, а не поданици или жители, нещата ще почнат да си идват на място. Също и като започнем да учим децата какъв е смисълът от гласуването, какво са граждански права, посочи Стефанов. Според него опростяването на комуникацията между гражданите и институциите ще скъси дистанцията и ще създаде не само усещане, но и ще изгради връзка на двупосочна комуникация. 

Демокрацията е единствената политическа система, която позволява чрез критика всички участници в нея да се развиват. Нито една друга политическа система не позволява да бъде лекувана и подобрявана от само себе си отвътре, смята анализаторът. Имаме нужда от споделяне на ценностите. В момента не можем да произведем обществен разговор, който да бъде формулиран с цели, каза той. 

Цветомир Николов отбеляза, че според него процесът по гласуване не материализира желанието на гражданите за промяна. Докато формациите не поемат отговорност и отново не спечелят доверието на гражданите, няма да се промени ситуацията, коментира той. Има много форми на участие – на ниво гражданин всеки може да потърси опит да реализира свой проект, да участва в обществени обсъждания -  посредством синдикатите,  в различни организации, които защитават различни каузи или групи, даде пример Николов. 

***

Mеждународният ден на демокрацията се отбелязва от 2008 г. с резолюция A/RES/62/7 на Общото събрание на ООН от 8 ноември 2007 г., приета по повод 20-годишнината от първата Международна конференция на страните с нова или възстановена демокрация в Манила, Филипини (3-6 юни 1988) с цел насърчаване на демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.