През 1878 година, когато България търсела своето място на картата на Европа, Русе бил не само най-големият български град, но и символ на възраждането. Градът, разположен на брега на река Дунав, бил икономически и културен хъб, свързващ България със Западна Европа. Със своите модерни сгради, индустриални предприятия и търговски връзки, Русе изглеждал като естествен избор за новата столица.
Въпреки това, на 3 април 1879 година, София била избрана за столица на Княжество България. Предложението било на проф. Марин Дринов, който посочил стратегическото местоположение на София в централната част на страната като основен аргумент. Това позволявало по-лесна комуникация и защита, а и София била исторически свързана с българската държавност още от времето на Първото българско царство.
Русе, въпреки че не бил избран за столица, продължил да играе важна роля в развитието на България. Днес той е известен със своето архитектурно наследство и динамично развитие, като продължава да бъде важен икономически и културен център на страната.
Историята на Русе и София показва, че изборът на столица не се определя само от икономическа мощ, но и от стратегическо разположение и историческо значение. Въпреки че Русе не станал столица, неговото наследство и принос към България остават незабравими.
