Изкуството е велико, но не е по-голямо от живота, каза пред БТА художникът Александър Василев – Василевса, който е роден във Враца. На 3 ноември се отбелязва Денят на българския художник.

Според Василев неговите стил и техника са уникални – мозаечна живопис с маслени бои и кварцов пясък. "В мои платна има над 10 000 фрагмента", казва той. Творбите му са вдъхновени от абстрактния експресионизъм. Той е самоук, но негови произведения са част от частни колекции във Великобритания, Италия, Канада, Белгия, Нидерландия и САЩ. 

Българската публика тепърва ще преоткрива абстрактния експресионизъм и абстрактното изкуство. Мисля, че вкусът към стиловете и техниката в изкуството се възпитава, казва Василев. 

„Започнах да рисувам на тридесет и седем години. Преди това не съм проявявал никакъв интерес към изкуството. Учил съм право. Моят единствен учител в изкуството е вече покойния голям врачански художник Тодор Ваков. Той ме е научил на най-важното нещо – да оценявам и изживявам свободата“, казва Александър Василев.  

Години наред Василевса е живял, работил и творил в Лондон, Ню Йорк. Във Враца живее вече от една година и преди дни откри своя галерия, където са изложени над петдесет творби. В галерията има обособено ателие, където ще рисува.

Според него вече не е нужно да имаш галерия в голям град. С новите технологии няма значение от коя точка на света твориш и излагаш произведенията си, казва Василев. По думите му се чувства много добре във Враца.

Винаги съм знаел къде ми е коренът, казва художникът. Според него Враца е много красив и динамичен град. "Тук има комбинация от урбанизация и прекрасна природа. Няма много места в света, в които излизаш от центъра и за две минути си в Балкана", допълва Василевса.

Да имаш муза е много важно, вдъхновението е още по-значимо, смята той. За него изкуството в определени моменти е било спасение. "Чрез картините си всеки художник демонстрира интелект, обща култура, знания. Това е нашата изява, нашата демонстрация", добавя Василев. "Имам голям обем картини. Съмнявам се, че има художник в България или в Европа, който да има налични над 1000 платна. Не съм зависим от продажби и това е моята сила и огромна свобода", допълва той. 

Всеки художник трябва да знае с какво е различен, казва също той. Воден от тази максима Василевса създава симбиоза между изкуство и спорт – спортисти, шампиони се включват в проекта му. Картините, докоснати от тези необикновени хора, са изключителни, казва Василев. Целият цикъл е над 1000 платна. Предстоят му изложби в София и Пловдив. 

Творецът започва проекта си през 2013 г. Първите му платна са с Кубрат Пулев. Следват проекти с Армен Назарян, Наим Сюлейманоглу, Благой Иванов – Багата, Александър Томов, Валентин Йорданов, Стефка Костадинова, Мария Гроздева, Николай Бухалов, Серафим Тодоров, Янко Русев, Веселин Топалов, Нешка Робева, Димитър Пенев, Йордан Йовчев и легендата на футболния отбор "Милан" Франко Барези.

"Това е моята почит към успехите на тези хора и търсенето ми като творец. Те са хората, на които се възхищавам. Хората, които считам за национално богатство. Ние превъзхождаме много от големите държави в определен тип спортове като шампиони и това е моята цел – да покажем това, което тези хора са постигнали, представяйки България и себе си“, обясни Александър Василев. 

Към всяка картина има  QR код, който води до професионално видео със съответния спортист, с информация за него и с кадри как е участвал в създаването на творбата, разказа Василева. Димитър Бербатов, Григор Димитров и Христо Стоичков са спортистите, които оттук нататък Василев иска да включи и с това ще завърши проекта си. 

Изложбата „Споделени движения“ (Mouvements Partagés), обединяваща изкуството и спорта, бе разположена от юни до август 2024 г. в Българския културен институт в Париж. Тя е българското участие в т.нар. културна олимпиада, която се проведе във френската столица успоредно с най-голямото световно спортно събитие това лято - олимпийските игри.