В последните години към обучението в Националната художествена академия и в средните училища по изкуствата се наблюдава отново засилен интерес и това рефлектира и в Съюза на българските художници (СБХ). Това каза в интервю за БТА председателят на организацията Любен Генов. По думите му има заявки за членство на все повече млади хора и на последната сесия за прием повечето от половината новопостъпили творци са на възраст 35-40 години. 

Според Генов по отношение на пазара на изкуство България определено има какво да учи и ще трябва още доста години да догонва Европа и САЩ. Вниманието на по-голямата част от колекционерите все още е насочено към старите майстори и класиката, но сред тях има и такива с отношение към съвременното изкуство. Появяват се вече и млади хора, които искат да купуват, посочи той. 

По думите му галерията е важна единица за изявата на изкуството и за създаването на връзката между художника и ценителите. За жалост все още стои проблемът с липсата на средства за осъвременяване на фондовете на градските галерии и осигуряването на пространства за тях, каза още той и припомни, че от години от СБХ апелират за повече пари в бюджетите за култура на общините и държавата. 

Следа цялото интервю с Любен Генов, което той даде пред БТА във Варна, където откри съвместна изложба живопис с Мария Райчева. 

Доколко помага на артистите участието в една общност, каквато е Съюзът на художниците? 

- Казваме, че правим изкуството за себе си и само то ни интересува, но в края на краищата то придобива смисъл, когато го споделим, а затова е необходимо пространство и институция, която да направи връзката между автора и онези, които имат отношение към творчеството му. Затова галерията е важна единица в смисъла на правенето на изкуство и изявата му, в осмислянето на целия този процес. Много е важно отношението на професионалистите, които умеят да осъществят връзката между художника и ценителите. 

Има ли интерес от страна на младите да членуват в Съюза на художниците?

- Има, да. Известно време интересът към образованието в сферата на визуалните изкуства беше позагубено. Времената на прехода бяха такива, че младите се ориентираха към по-практични специалности, които могат да обезпечат материално тяхното бъдеще. В последните години към обучението в Националната художествена академия и в средните училища по изкуствата се наблюдава отново засилен интерес и това рефлектира и в СБХ, където членуват все повече млади хора. Ние организираме сесия за прием на две години и на последната повечето от половината новопостъпили творци са на 35-40 години. 

Присъства ли съвременно българско изкуство във фондовете на градските галерии?

- Това все още е проблем. То зависи от държавния и общинските бюджети, за да имат и галериите нужния ресурс. Не съм сигурен каква е картината в страната, но Софийската градска галерия има някакъв бюджет, с който успява да осъвременява своя фонд. Това е значим проблем и ние от години апелираме за повишаване на бюджета за култура на държавно ниво, защото има ли пари там, те ще стигнат и до галериите. Съществува обаче и друг проблем, освен липсата на средства и той е с пространството и ресурса за съхраняване на фондовете, които изискват поддръжка, непрекъсната грижа, консервация. Депата на галериите са пълни с изкуство, което са събирали до началото на 1990-те години. Този проблем няма лесно да бъде решен, но е въпрос на упорита и продължителна политика в тази посока. 

Освен в изложбените зали, българското визуално изкуство представя ли се по други начини, присъства ли в колекции? 

- Има все пак колекционери, които купуват и съвременно изкуство. Живописта е актуална и днес и може би е най-търсеният жанр. Тя е смятана и за най-лесна, защото артисти, които работят в различни сфери, се обръщат към живописта като достъпно за изказ и осъществяване на идеи изкуство. 

Има ли достатъчно издания като албуми и каталози, изкуствоведска литература?

- Това са пак инициативи на галерии или отделни изкуствоведи. Всичко е въпрос на средства и възможности. В СБХ издаваме един бюлетин, в който отразяваме основно това, което се случва при нас в галерията на ул. „Шипка“ 6, но от няколко години обръщаме внимание и на събитията в страната. Част от този организиран процес, общи тематични изложби в големите градове, са дейности на Съюза. Ние полагаме усилия да превърнем бюлетина в малко списание за сферата на визуалните изкуства, макар обемът му е недостатъчен, за да отрази всичко важно. 

Има ли различно отношение към изобразителното изкуство в чужбина? 

- По отношение на пазара на изкуство определено има какво да учим и ще трябва още доста години да догонваме Европа и САЩ. Вниманието на по-голяма част на колекционерите все още е насочено към старите майстори и класиката, но има сред тях и такива с отношение към съвременното изкуство. Появяват се вече и млади хора, които искат да купуват.