Има възраждане на интереса на българите към родната литература във всички направления. Това каза в интервю за БТА писателят Марин Трошанов, който е сред гостите на фестивала „Литературен прожектор“, организиран от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“. Той смята, че се търсят книги включително в остро сюжетните жанрове и това ще доведе до тласък на развитието и при комиксите, които са във фокуса на първия модул на фестивала, изследващ връзките между литературата и визуалните изкуства. Тази вечер в Градската художествена галерия на Варна се открива поредна експозиция с творби от Третата национална изложба на българския комикс, след като отделни пана вече бяха подредени в Библиотеката и във Фондация „Аморфа“. 

Марин Трошанов, чиито общи издания с художника Петър Станимиров също са представени в изложбата, подчерта, че ако искаме добро развитие на изкуството у нас, трябва да има хора, които живеят с мисълта да създават творби. Той смята, че доскоро българските творци са били в немилост, особено през 90-те години на ХХ век и периода между 2000 и 2010 година, когато е „тотално мъртвило във всички сфери на изкуството“, а сега виждаме, че нещата вървят във възходяща посока и има съживяване на търсенето. „Има дори опити за развитие на псевдо-суперзвезди, а има и автори, които вече се самоиздържат чрез изкуството си като професионалисти“, подчерта Трошанов. 

По думите му тежките проблеми пред авторското творчество у нас

са пиратството, малкият пазар, изкуственият интелект и традиционната българска слабост в екипната работа. „Всеки по-сериозен проект, който ангажира голям брой професионалисти, не успява да тръгне в посока на периодичност и постоянство, но нека не бъдем негативни“, каза Трошанов и изрази увереност, че когато се появят добри продукти, ще се запали и по-сериозен интерес от страна на публиката. 

„Всичко е възможно, не трябва да драматизираме нещата и да се вайкаме. Важното е хората на изкуството да са трудолюбиви и да имат ясната мисъл, че продуктът, който създават за публиката, следва да бъде качествен. Талантливите хора, които държат да се развиват, трябва да дават най-доброто от себе си и да работят в екип“, съветва Трошанов.

Основните пречки при създаването и разпространението на комиксите

той вижда в скъпата инвестиция, малкия пазар у нас и липсата на изградена масова култура, каквато има в държави със силна дистрибуция и реклама в жанра. „В България едва няколко хиляди читатели проявяват интерес към такива издания и няма как да бъдем конкурентни на това, което се превежда. По тази причина подобна инвестиция е рискова и трудно се изплаща. Няма и канали, по които българската литература, в частност комиксите, да бъдат разпространявани добре в чужбина, което би могло да инвестира средства в системата и да предизвика интерес у творците към жанра, като им даде възможност да работят спокойно и да изградят постепенно българска школа“, коментира още писателят.  

Според него е трудна и реализацията на комиксите в киното

по подобие на американските или японските примери, защото то е много скъпо изкуство, а и в България трудно можем да се похвалим с някакви големи успехи в анимацията с изключение на отделни явления като „Тримата глупаци“ на Доньо Донев или Румен Петков, който има легендарни анимации за телевизията, но не с български екипи. Пример за безпрецедентен масов успех са продукциите на „Марвел“ и за него могат да мечтаят много качествени и талантливи школи, добави писателят, но изрази мнение, че зрителите вече са се пренаситили и на тях. 

„В крайна сметка много качествени неща остават ювелирни, предназначени за по-малка група ценители и понякога такъв тип творчество достига период на някакъв „бум“ и се превръща почти в религия в поп-културата“, добави още Трошанов. 

Марин Трошанов е автор на фантастична проза, поезия и статии. По трилогията „Ламя ЕООД“ работи с художниците Петър Станимиров и Веселин Чакъров. Член е на първия клуб на българските хорър писатели „Lazarus“.