Ние, хората, заемаме особено място в Божия промисъл, сред всички останали създания. Човекът е поставен между небето и земята, между видимото и невидимото, между материалното и духовното. Това му поставяне, тази позиция, създава особени отношения – каза в проповедта си към миряните в Търговище отец Бисер Христов. Той води неделната служба в храм „Св. Успение Богородично“.

Свещеникът допълни, че всичко, което идва отгоре – от духовното, небесното, трябва да премине през човека, за да слезе на Земята. И обратно – всичко, което идва от земното, трябва да мине през човека, за да стигне до небето. Именно затова Бог приема човешка плът и става богочовек т.е. съединява в себе си небесното и земното. По този начин отваря отново вратите към Царството Божие, затворени след грехопадението на нашите прародители Адам и Ева. 

Отец Христов допълни, че тези врати отново ще се отворят за избраните от Бога и посветени на Него и спасени. Но в периода, докато сме тук, на Земята, ние не виждаме небето или го виждаме мътно. А има хора, които нямат усещане за духовното. Но това не значи, че тези състояния не са реални. 

Свещеникът обърна внимание на отношението между бесовете – тези безплътни, паднали ангели, нас, хората, и Бога. Той припомни, че още когато Христос вижда този бесноват човек - бесноватият, който дотогава се е държал като животно, връзван с вериги, и не можел да живее сред хората, а в гробищата и по пущинаците, го заговаря и казва: „Какво имаш ти с мене Исусе, син на Бога всевишни? Моля те, не ме мъчи“. По думите на отец Христов, тук не говори обладаният човек, а дяволът – бесът в него. С други думи, обясни свещеникът, има едно общение в творението, което не се прекъсва, въпреки че дяволът е бил прогонен от небето и осъден от Бога. Бог не престава да има отношение с него, и дяволът с Бога. Това се открива в Стария завет в книгата на благочестивия Йов – как дяволът, заедно с Божиите синове, стои пред Бога и участва в божиите планове. „Защото Бог е толкова всемогъщ и премъдър, колкото ние не можем да си представим. В Божията власт е дори от лошото Той да сътвори по някакъв начин добро. Бог използва в своите планове божествени не само доброто, и злото. Понякога то служи на Бога,“ допълни свещеникът.

Злото разпознава Бог и моли да не бъде прогонено, а да му позволи да остане още малко. След като дяволът е бил прогонен от небето – от духовното царство, допълни Христов, той слиза тук, в света на материалното, и има известна свобода на действие, докато настане Второто пришествие, когато окончателно ще бъде прогонен във вечна мъка и тъмнина.

Защо се случва това обясни свещеникът, споменавайки различни учения. Човекът е косвена жертва – Ева извършва първия грях, не по своя воля, а подтиквана от дявола. Докато дяволът самоволно, свободно и с цялата си злоба се обявява против своя Създател и иска да стане Бога. Затова неговата присъда е окончателна, а към хората е проявено снизхождение, давайки възможност да се върнем към чистота на съвестта си.

В това общение между доброто и злото понякога се допуска дяволът да влезе не само на земята, а в душата на човека – най-страшният и опасен момент за хората – да бъдем обладани от нечисти сили. И това се случва понякога незабележимо, каза свещеникът. Защото „капаните на Сатаната са много“. Човек не може да се предпази от толкова много изкушения без Божията помощ и човешкото смирение.

Бесовете у страдалеца от Евангелието били толкова много, че когато Бог го попитал как се нарича, той отговорил Легион. 

Когато в нас влезе бесът, отначало леко, изкушава с различни бесовски страсти, плътски изкушения, похотливи мисли, гняв, страст, каза отец Христов. В един момент, когато душата няма съпротивителни сили и когато ангелът пазител е далеч от нея, преградата пада и бесът става господар на този човек. Всеки, достигнал до това състояние, носи и своята вина, че е обладан от бесовете. Обикновено това е немарлив духовен живот и липса на общение с Бога. Но Бог е в силата си във всеки един момент да прогони тези бесове от душата, категоричен бе в обръщението си към миряните отец Бисер Христов.

Евангелският текст разказва още как бесовете помолили да влязат в стадо свине. Бог им позволява. Следствието на това обладаване ужасило животните, всички те се хвърлили от скала в морето и се удавили. Изцеленият искал да тръгне след Христос и да го следва като благодарност. Но Бог го оставя като свидетел на това велико чудо.