Тенденцията на намаляване на вредните емисии в Европа е продължила и през миналата година, като отделените в атмосферата емисии на парникови газове в ЕС са намалели с малко над 5 процента. Това разкриват данни, публикувани тази седмица на страницата на европейската статистическа агенция Евростат.

Изменението на климата вече влошава сушите, горските пожари и горещите вълни на Стария континент.

Европа е най-бързо затоплящият се континент на планетата, като температурите се повишават приблизително два пъти повече в сравнение със средното за света, установи през миналия месец проучване на службата на ЕС за климатични промени "Коперник" и Световната метеорологична служба на ООН (СМО).

Средногодишното повишение на температурите в Европа за последните пет години е 2,3 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните стойности на фона на 1,3 градуса средно глобално повишение.

След като ЕС си постави правно обвързващи цели за намаляване на приноса към глобалното затопляне, сега страните членки се борят с това как да ги постигнат, и кой ще плати цената за това.

Ангажиментът на ЕС е да постигне 55 процента намаление на вредните емисии до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., съгласно пакета "Подготвени за цел 55".

През миналата година страните от ЕС са изпуснали в атмосферата парникови газове в размер на над 3,4 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид. Това е с 5,1 процента по-малко, отколкото през 2022 г., когато бяха отделени около 3,6 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид, разкриват изчисления на Ройтерс въз основа на данните на Евростат.

За сравнение, общите емисии на парникови газове в световен мащаб през миналата година са достигнали исторически максимум от 58,3 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид, сочат оценки на неправителствената организация "Уърлд дата лаб" (World data lab).

Това означава, че средно човек е отделял около 7,4 тона еквивалент на въглероден диоксид.

Напредъкът в ограничаването на емисиите на парникови газове варира според сектора, от който са отделени.

Емисиите от производството на електроенергия намаляват най-бързо и секторът е напът да постигне целите на ЕС за климата.

Емисиите в ЕС от производство на енергия, газ, пара са намалели с около 18 на сто през 2023 г. на годишна база благодарение на преминаването към повече възобновяема енергия. Общото търсене на електроенергия също намалява поради по-ниското промишлено производство и топлото време.

Нивата на емисии от транспорта, строителството и минното дело обаче едва се промениха през миналата година, докато емисиите от земеделието дори леко се увеличиха, сочат данните на Евростат.

Следващият състав на Европейската комисия и правителствата на страните от ЕС са изправени пред трудни решения за това как да приведат други сектори в съответствие с климатичните цели.

Докато промишлеността, електроцентралите и транспортът вече са изправени пред строги климатични разпоредби в ЕС, някои лидери призовават за облекчаване на зелените политики. Брюксел отслаби зелените си разпоредби за селското стопанство след масовите протести на фермери.

През 2023 г. България е отделила в атмосферата емисии парникови газове, отговарящи на 47,5 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, или около 1,4 на сто от парниковите газове в ЕС, според изчисления на БТА на база данните на Евростат.

През 2023 г. България е намалила емисиите на парникови газове, отделяни в атмосферата, с почти една пета (-19,6 на сто), което отрежда на страната ни второто място по най-голям спад след Естония (-27 на сто), сочат данните на Евростат.

През последното тримесечие на миналата година страната ни зае второто място в ЕС по най-значителен спад на отделяните парникови газове, като те намаляват с почти 17 на сто на годишна база. Единствено Естония (-23 на сто) регистрира по-голям годишен спад на парниковите газове през четвъртото тримесечие на миналата година.