Второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е под риск заради неизпълнение в задоволителна степен на осем етапа и една цел, повечето от които се отнасят до ключови реформи. Това става известно от приета предварителна оценка на Европейската комисия (ЕК) на искането на България за второто плащане по НПВУ, подадено на 7 октомври 2023 г., сочи съобщение на сайта на Министерство на финансите.

Комисията отчита, че по второто плащане по ПВУ, от заложените 62 етапи и цели 53 са изпълнени, а към настоящия момент осем етапа и една цел не са изпълнени в задоволителна степен, което би могло да доведе до спиране на цялата сума по плащането в съответствие с методологията на ЕК, пише в съобщението. Те се отнасят до важни реформи, свързани с либерализирането на енергийния пазар, увеличаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници, пътната карта към климатична неутралност, борбата с корупцията, въвеждането на задължителна съдебна медиация, обществените поръчки и предприемачеството. Става дума за реформи, които се отнасят до предизвикателства, идентифицирани в специфичните препоръки към страната ни и са били основополагащи за одобрението на първоначалния български ПВУ, посочват от пресцентъра на финансовото ведомство.

Съгласно чл. 24(6) от Регламент (ЕС) 2021/241, в случай на неизпълнение на ключови етапи и цели, ЕК може да предложи частично или пълно спиране на плащания. Тази процедура дава на съответната държава членка допълнително време от един месец, в който може да изложи своите коментари и да предприеме действия за коригиране на незадоволителното изпълнение. Съответно до 29.12.2024 г. България следва да изложи своите коментари и аргументи и ЕК ще приеме окончателното си решение в срок до четири седмици след отговора на българската страна, пише в съобщението.

От финансовото министерство посочват, че от този момент, след окончателното приемане на оценката от ЕК, България има до 6 месеца да изпълни поетите ангажименти, свързани с второто плащане по плана. В края на този период ЕК ще направи повторна оценка на изпълнението на осемте етапа и едната цел, и в случай на положително становище ще разреши отпускането на спрения ресурс.

От ЕК отчитат, че за българската държава е от изключителна важност да продължи интензивно да полага усилия и да приключи и останалите ангажименти, за да използва по най-добрия начин ресурса, отпускан по ПВУ, и от своя страна изразяват готовността си да оказват подкрепа за успешното изпълнение на Плана, се посочва в съобщението.

Като част от това искане за плащане България успешно въведе редица мерки, които подчертават положителната промяна, която планът може да постигне както за гражданите, така и за предприятията.

Тези мерки включват нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съоръжения за съхранение на електроенергия. Вече бяха публикувани две тръжни процедури за 1140 MW нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници (слънчеви и вятърни) и 300 MW инсталации за съхранение на електроенергия, което им за цел да подобри стабилността на българската електроенергийна система.

Друг ключов елемент е укрепване на производствата по несъстоятелност. България преразгледа законодателната уредба, за да повиши ефективността на производствата по несъстоятелност и преструктуриране, например чрез цифровизация на процесите, по-строги разпоредби за специалистите в сферата на несъстоятелността и механизми за ранно предупреждение.

Ето защо е все по-важно България да увеличи усилията си и да изпълни оставащите поети ангажименти, за да използва по най-добрия начин разпределените ѝ средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), посочват от ЕК. Комисията от своя страна потвърждава ангажимента си да подкрепя България в успешното изпълнение на нейния план за възстановяване и устойчивост, пише още в съобщението.