Етнографът от Русенския исторически музей д-р Стефана Йорова издаде книгата "Самодивата в българския фолклор". Тя е плод на дългогодишните научни търсения на автора в сферата на словесния фолклор, вярванията и митичните образи, съобщи Силвия Трифонова от Русенския исторически музей. 

Книгата разглежда самодивата като жив фолклорен образ с неговите трансформации в миналото и съвременността. Митичната женска фигура има различни превъплъщения. Самодивата, която гради чуден град "ни на небе, ни на земя", е важен посредник между божествения и човешкия ред. Девойките орисници предричат съдбата, познават всички билки и могат да даряват или отнемат здраве по своя воля, борят се с юнаци, надиграват се и се надсвирват с тях, а ако загубят облог или бъдат лишени от своите дрехи, те се превръщат и в техни съпруги. 

Книгата съдържа събрани, подредени и анализирани народни песни, приказки и разкази за самодиви, събирани от теренната работа на д-р Йорова пред последните пет години. 

Изследването се състои от три части, като в първата са описани традиционните представи и образи - антропоморфни и зооморфни, както и къде и кога се срещат самодиви, кой може да ги чуе и види, как да се предпазим от тях. 

Втората част описва техните функции според каталога на приказните сюжети и според фолклорните песни. 

Третата част разгръща съвременните измерения на вярата в самодивите като част от "необяснимото", което съпътства човешкия живот. 

"Книгата представлява първото цялостно изследване върху този специфичен демонологичен персонаж, който, оказва се, вълнува хората вече хилядолетия", обясни Трифонова.