10 декември 2024 г. · 13 мин. четене · Споделяне във Facebook
Четвъртото издание на форума "Пауърс Съмит" (Powers Summit) събра днес в София представители на правителството, на политическите сили и бизнеса в дискусия по основните предизвикателства и възможности за България. Събитието, което се проведе в Иновационен форум "Джон Атанасов" на София Тех Парк, е организирано от Webit Foundation и Дигитална национална коалиция.
Основните теми на форума тази година бяха енергетика, здравеопазване и демография, финанси, предприемачество и образование - Визия България 2050.
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов призова да не се прави социална политика през енергетиката.
Според него дефинирането на понятието "енергийна бедност" не е задача само на Министерството на енергетиката. По думите му в момента, в който бъде осъзнато, че социална политика не се прави през енергетиката, това ще означава, че е направена една от ключовите стъпки и тогава пълната либерализация на пазара ще бъде по-лесна за реализиране.
Постигането на тази цел минава през по-широк спектър от теми, посочи Малинов. Според него създаването на междуведомствена работна група с всички заинтересовани във връзка с пълната либерализация на енергийния пазар е с естествено място в Министерския съвет (МС), но предложи тя да е съвместна между Комисията по енергетика към Народното събрание и МС.
За създаването на работна група с всички заинтересовани във връзка с пълната либерализация на енергийния пазар, призова и Валери Дреников, заместник-председател на Асоциацията на търговците на енергия в България.
Електроенергийният системен оператор (ЕСО) работи по изграждането на два нови европейски енергийни коридора, за да се използва максимално ефективно токът от зелена енергия, каза изпълнителният директор на дружеството Ангелин Цачев.
Единият коридор е Изток - Запад и той започва от Турция, минава през България, Северна Македония, Албания, Черна гора и стига до Италия. Часовата разлика между Турция и Италия е два часа и това ще увеличи количеството енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в пиковото потребление на съответните държави, каза Цачев.
Другият коридор е Север - Юг и започва от Гърция, минава през България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, Полша и стига до Германия. За него идеята също е да се увеличи потреблението на енергия от ВЕИ и да се използва целият потенциал на региона Югоизточна Европа, обясни Цачев.
Изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) инж. Мартин Георгиев акцентира върху това, че компанията работи активно по проектите за помпено-акумулиращите водноелектроцентрали (ПАВЕЦ) "Батак" и ПАВЕЦ "Доспат". Според него те ще имат голямо значение върху електроенергийната система и ще спомогнат за декарбонизацията на страната. От своя страна Владимир Малинов посочи, че двата проекта трябва да се финансират с публично -частно партньорство.
Участниците във форума се обединиха около тезата, че бежанците, които са намерили убежище в България, могат да подкрепят трудовия пазар в страната, като не бива да бъдат изолирани от бизнеса в процеса на търсене на служители.
Бежанците са хора, които са изоставили животите си, домовете си и мечтите си, като искат да бъдат част от обществото ви, да бъдат част от вас, каза посланикът на Ирак в България Лина Омар.
По време на форума Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" посочи, че имаме четири изцяло български проблема, които трябва да бъдат решени, за да се справим с демографската криза.
Единият от проблемите, посочен от Бърдаров, е свръхвисокият показател за смъртност, която по думите му е нелогично висока за развита европейски държава. Другите проблеми, които трябва да бъдат решени, са острият дефицит на младо активно население, демографските териториални дисбаланси и високият процент необразовано ромско население, което към момента общо е около 800 хил. души, посочи Бърдаров. По думите му над 85 на сто от ромите имат по-ниско от средно образование. По неговите думи, ако тази тенденция се запази, към 2050 г. в България ще има над един милион души извън полето на труда.
Лекари и фармацевти призоваха за "умни" инвестиции и ефективни скринингови програми.
За да се избегне дублирането на разходите и да се осигури ефективен контрол, е необходимо да се разработят планове за действие. Пример за това са националните планове за лечение с онкологични и сърдечно-съдови заболявания, каза проф. Николай Габровски, председател на фондацията "Съвет за мозъчно здраве". Той подчерта, че тези планове доказват ефективността на разходването на средства.
Светът в който живеем не е просто турбулентен - новото общество живее и работи по съвсем различни закони, с безкраен избор от възможности. България може да бъде един от символите на правилния избор, каза по време на форума Пламен Русев, изпълнителен председател на Фондация Уебит.
По време на форума бяха обсъдени възможностите за модернизиране и усъвършенстване на тристълбовия пенсионен модел в страната.
Реформите в пенсионната система трябва да бъдат добре анализирани като опит досега и в дългосрочен план да се създаде подходящата правна рамка, включително и за мултифондовете, така че те да продължат да усъвършенстват модела, каза Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България.
Тя посочи, че с последните години на развитие на пенсионната система у нас има по-скоро несъгласуваност на това развитие с общо икономическото развитие на страната. България се намира в средата на сериозен демографски преход, като се очаква до 2070 г. населението да намалее с малко над 23 процента. Икономическата активност на населението над 55 години остава сравнително ниска, имаме все по-голям дял на младежите, които са нито в образование, нито в заетост, продължават различията в заплащането между мъжете и жените, което също се отразява на част от неравенствата по отношение доходността на пенсиите, продължава все още да има недостатъчна ангажираност на хората с увреждания на пазара на труда, производителността на труда все още изостава спрямо средно европейската, описа ситуацията у нас Русинова. Тя обобщи, че това, че сме страна със застаряващо население няма как да не окаже пряко влияние на пенсионния модел.