Ако вулканите не съществуват, няма да съществува и планетата Земя. Вулканите не само че не пречат, напротив – те са създатели на живота. Това каза в Националния пресклуб на БТА в Шумен проф. Салваторе Каффо - главен вулканолог на Природен резерват „Парк Етна“.

Заедно с него на пресконференцията в пресклуба, по повод предстояща публична лекция в Шумен утре на тема „История за огън и лед: как вулканите и ледените шапки показват бъдещето на Земята“, бяха и Джовани Лаудани - директор на Природен резерват „Парк Етна“, д-р Владимир Йолов – председател на комисията „Европейски проекти, международно сътрудничество и взаимодействие с неправителствени организации“ към Общинския съвет в Шумен, Дияна Йорданова – директор на местното общинско предприятие „Туризъм, публични прояви и атракции“, както и Ирина Павлова от Природен парк „Шуменско плато“.

„Ако вулканите не съществуват, няма да съществува и Земята. Вулканите са създатели на Земята и атмосферата, биосферата, литосфера. Природните дадености и ресурси като природни изкопаеми, които имаме, са резултат от вулканичната дейност и дестилацията на астеносферата. Всички познават вулканите като разрушителна сила на живота и земята, но това е една погрешна теория, която се преподава в училища и университети. Вулканите не само  че не пречат, напротив – те са създатели на живота“, каза в отговор на въпрос на репортер на БТА проф. Каффо. 

Той отбеляза, че ежедневно Етна изхвърля 15 млн. тона въглероден диоксид. „Имайте предвид, че в света има 70 000 километра вулканични линии в океански и морски територии. Освен това има хиляди други малки вулкани на планетата. Не е случайно това. В най-голяма степен от вулканите се изхвърля кислород. И това става благодарение на тази дестилация на астеносферата, за която споменах, в която всички химични елементи, съдържащи се в скалите, се изхвърлят по време на изригването на вулкан, след което се освобождават в атмосферата. Това, което ние правим като учени и хора, работещи в природния парк, е и с цел да искаме Етна да бъде част от това природно наследство на планетата, да променим мисленето и на младите поколения, че всъщност вулканите не са разрушителна, а са съзидателна сила“, посочи проф. Каффо.

В отговор на друг въпрос на БТА, свързан с темата на предстоящата лекция и как вулканите могат да покажат бъдещето на Земята, той каза: „Смисълът на това, което разказваме е, че изследвайки вулкана и какъв пейзаж е успял да оформи, включително за това как живеят хората там, как да продължат да живеят по начин, който да не пречи на вулканичната дейност и в същото време те самите да не пострадат от нея, как да развиват дейността си, как да се обучат новите поколения да се съобразяват с тази даденост и да живеят в мир със съществуващия пейзаж и природна даденост. Всъщност това е бъдещето - да изучим всички тези части на нашия живот и на съществуването на вулкана, за да можем да помогнем на бъдещите поколения да живеят по-спокойно, за запазят това, което имаме, и да се възползват максимално от положителния ефект на вулканите. Благодарение на ежедневното изследване на вулканите и на вулканичната дейност, измерването на всичко това, което се отделя в атмосферата, можем да стигнем до изводите как атмосферата се променя, какви биха били климатичните промени, които ще настъпят в бъдеще и така нататък“.

По думите му от Природния парк „Етна“ се харчат най-много средства и ресурси, чисто физически, като хора и познания - в услугите, т.е. да разказваме и популяризираме информацията за вулканите. Утре, всъщност, това и ще направим в Шумен.  

Лекцията „История за огън и лед: как вулканите и ледените шапки показват бъдещето на Земята“ ще се състои утре, от 18:30 часа, в Младежкия дом на областния град, като за първи път извън Италия ще се се разказва за парка и вулкана, бе съобщено още на пресконференцията. 

Етна се промотира сама, защото всяко едно нещо, което се случва на територията на вулкана, веднага се отразява от медиите по света и привлича много хора и публика. В момента в който Етна изригне се отразява по новините в целия свят, отбеляза директорът на едноименния природен парк Джовани Лаудани.

По думите на проф. Салваторе Каффо, на територията на вулкана са изпитвани част от роботите, които след това са пускани на Луната и Марс. "Там се експериментира с различни устройства и апарати, включително с част от инструментите, които ще бъдат използвани при следващо проучване на Луната, както и с такива, които до момента не са ползвани и предстои да бъдат внедрени при проучване на най-отдалечените части на планетата Земя, включително в Антарктида, където присъства и институтът, в който работя", уточни италианският учен. 

Той каза още, че се е случвало неколкократно да се предвидят изригвания на Етна, защото на територията на вулкана има разположени повече от 250 станции, измерващи мултипараметри, не само физико-химични и геоложки. „Информацията от тях веднага, в реално време, пристига в Центъра за наблюдение в Катаня, както и в института ми, в който работя. Това позволява в момента, в който започне някаква активност на вулкана, да може да се информира населението от региона, провинцията и общината, най-вече от гледна точка на гражданската защита. Поддържа се активна дейност и с ръководството на летището в Катаня, едно от важните, за да са информирани кога ще има много фини частици, които излизат в атмосферата и биха попречели на полетите. Информацията, която се събира от наблюдаването на вулкана, е налична на сайта на местния институт по геофизика и вулканология, който е със свободен достъп. Тя е ежедневна, седмична, месечна, както оказва и какво е състоянието на вулкана във всеки момент“, уточни проф. Каффо.

„Аз съм възхитен от работата на българските изследователи в Антарктида и това, което вършат там, включително и проучванията на леда, които правят. Италиански учени проучват вулканичната дейност и състава на един голям вулкан там, докато българските антарктици проучват една по-различна част, до която ние нямаме достъп и за мен е интересно. Всички по-фини частици като пясък, които се отделят при изригването на вулканите, се събират върху леда, посредством движението на въздуха, включително върху леда на Антарктида и всъщност да проучваш леда там - означава по индиректен начин да проучваш вулканичната дейност в света“, допълни проф. Каффо.

БТА покани италианските гости да дадат пресконференция и в Националния пресклуб на Агенцията в Антарктида и им предостави в електронен вариант списание ЛИК, посветено на българската наука на Антарктида, което би могло да им бъде полезно в научната им дейност. Припомни им, че при представянето на списанието в Националния пресклуб на БТА в Шумен бе главен старшина Анна Стоянова, която разказа на ученици от града за мечтата си да плава, включително до Антарктида, осъществена с научноизследователския кораб “Св. св. Кирил и Методий” през тази година.

От своя страна проф. Салваторе Каффо и Джовани Лаудани поканиха екип на БТА да снима и отрази вулканичната дейност на Етна, подобно на множество други чуждестранни медии.

(Видеозапис от пресконференцията, на български и италиански език, е публикуван в „БТА-архив").