На 28 септември 1987 г. Русе се превръща в сцена на едно от най-смелите граждански действия в най-новата ни история. Шест жени - Дора Бобева, Цонка Букурова, Албена Велкова, Евгения Желева, Стефка Монова и Вяра Георгиева - излизат пред Съдебната палата, за да изразят публично възмущението си от системното обгазяване на града с хлор от румънския химически комбинат "Верахим".
Концентрациите на хлор, измервани в онези години, достигат до девет пъти над допустимите норми. Вследствие на продължителното отравяне близо 20 000 души напускат Русе. Останалите са принудени да живеят в постоянна несигурност, уплаха за здравето си и безсилие пред липсата на реакция от страна на властите.
Шестте русенки решават да прекъснат мълчанието. С плакати в ръце те поемат през площада. Постепенно към тях се присъединяват десетки, после стотици граждани. Колоната расте и достига няколко хиляди души, насочвайки се към сградата на Общината, където тогава се помещават Окръжният и Градският комитети на БКП. Начело вървят майки с детски колички - образ, който дава и популярното име на проявата: "Протестът на майките с количките".
Събитието остава премълчано от официалните медии - нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за него. Но именно този протест бележи началото на откритото гражданско неподчинение в България през последните години на социалистическия режим.
През 2014 г., почти три десетилетия след онези събития, шестте организаторки получават орден "За гражданска заслуга" - първа степен. Отличието е признание за смелостта им да излязат на площада, когато страхът и мълчанието владеят обществото.
Историята на "Майките с количките" напомня, че промяната започва от личната смелост. Дори и шест гласа, когато излязат наяве, могат да отворят пътя на хиляди.
