Захари Карабашлиев спечели награда "Елиас Канети" в Русе

Захари Карабашлиев, носител на националната литературна награда "Елиас Канети", коментира значението на литературата по време на церемонията в Русе. Според него, целта на литературата е да превръща личните преживявания в памет. Той сподели, че самата номинация е била значимо признание, а наградата е един вид бонус, който носи радост и чест.

Карабашлиев похвали организацията на събитието и го определи като впечатляващ спектакъл. Той изрази благодарност към организаторите, журито и своето издателство, като подчерта, че и другите номинирани автори заслужават внимание и признателност.

Писателят отдаде уважение на наследството на Елиас Канети, чиято работа акцентира на важността на паметта. Той сподели, че романът му "Рана" разглежда теми, свързани с паметта в различни аспекти – литературна, историческа, езикова и лична. Карабашлиев разказа за своите първи впечатления от творчеството на Канети, спомняйки си как е прочел "Провинцията на човека" през студентските си години, без да го оцени достатъчно. По-късно той се върнал към него, докато работел по свои произведения, като "Опашката", за която разказва за отношенията между тълпа, протест и власт.

Той добави, че книгата "Маси и власт" на Канети е значимо изследване на властта и нейното взаимодействие с обществото, особено в днешния контекст. Карабашлиев сподели, че е трябвало да се запознае много по-рано с книгите "Факел в ухото" и "Спасеният език".

Споменавайки "Провинцията на човека", авторът отбеляза, че понякога книгите остават нечетени, но в един момент, когато човек им отдели време, те могат да се окажат откровение. Той характеризира своето пътуване до момента, в който е намерил своя език, като период на интензивно търсене в различни локации – от Варна, през Шумен до Съединените щати.

Карабашлиев заключи, че осъзнаването на важността на езика му позволява да се чувства у дома, без значение къде се намира - било то в София или Русе. Той се върна и към философията на Канети, според която истинската загуба е в забравата, а писането е форма на опит срещу изчезването.

Писателят подчерта, че смисълът на литературата не е само в това да записва спомени, а в трансформирането на преживяванията в истинска памет, която е много повече от архив. Тя е жив процес, който предполага съпротива срещу забравата.