Възможен картел в ценообразуването на млечните продукти у нас, казва Димитров

Има значителна вероятност за съществуването на картел при определянето на цените на млечните изделия в страната. Това заяви президентът на КНСБ, Пламен Димитров, по време на заседание на Регионалния съвет на синдикалната организация, проведено в Русе.

Димитров подчерта, че синдикатът активно следи ценовото развитие на стоките от т. нар. "малка кошница" в последните месеци, както на едро, така и на дребно. Според него, наблюденията им са в крайна сметка шокиращи. Той изтъкна, че контролиращите институции, включително Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), трябва да обърнат внимание на ситуацията, тъй като ценообразуването на основни стоки и услуги, особено млечните продукти, поражда сериозни съмнения. Според данни, предоставени от Държавната комисия по стокови борси и тържища, разликата между цените на едро и тези в магазините може да достигне над 100 процента, което е ненормално.

Президентът на КНСБ изрази безпокойство относно факта, че цените в големите търговски вериги са по-високи в сравнение с тези в кварталните магазини, с разлики от 2 до 12 процента. Всеки месец те наблюдават над 600 търговски обекта в 80 общини, а установената тенденция показва непазарно поведение от страна както на големите вериги, така и на доставчиците. Димитров предупреди, че дългосрочните последици ще бъдат отрицателни, ако ситуацията не бъде контролирана.

Той информира, че първият анализ на сектора, със специален фокус върху млечните продукти, ще бъде готов до края на месеца и ако данните потвърдят притесненията, КЗК трябва да предприеме конкретни мерки и санкции. Димитров отбеляза също, че цените на млечните изделия в България са сред най-високите в Европейския съюз. През последните две години цените на кравето сирене и прясното мляко у нас надвишават тези в Германия, Нидерландия и Франция.

Той коментира също така, че производителите и контролиращите органи трябва да оценят влиянието на вноса на зеленчуци върху цените. Според Димитров, съществува неритмичност в ценообразуването, а последните наблюдения показват, че цената на краставиците е двойно по-висока от борсата до магазина.

Последно, президентът на КНСБ посочи, че минималната работна заплата ще бъде 620 евро или 1213 лева от началото на следващата година. Той отбеляза, че ако България постигне подобен ръст в заплатите като страните от Балтийските държави след присъединяването си към еврозоната, средната заплата у нас може да се увеличи значително. Димитров добави, че историята показва, че заплатите обикновено растат по-бързо след влизането в еврозоната, а инфлацията се увеличава по-бавно. Той изрази желание минималното увеличение на заплатите да бъде между 10 и 15 процента всяка година.