Европа се справи забележително добре на фона на значителна турбулентност. След години на кризи и последиците от тях, мекото приземяване за икономиките на континента е на хоризонта, но това не означава, че ще бъде постигнато лесно. Това заяви Алфред Камер, директор на подразделението на Международния валутен фонд (МВФ) за Европа, по време на пресконференция в рамките на пролетните срещи на Световната банка и МВФ във Вашингтон. На събитието бе представена регионалният преглед за състоянието на икономиката в Европа. 

По думите на Камер БВП на глава от населението в Европа и покупателната способност на континента са с около една трета по-ниски от тази на САЩ, което не винаги е било така, Една от основните паричните за това е свързана с производителността на труда.

Справянето с предизвикателствата не трябва да е свързано с налагане на нови търговски ограничения (каквито има за китайски стоки като автомобили, слънчеви панели и др. - бел. реп.). ЕС не трябва да прилага субсидии към определени сектори и ако го прави - да е ограничено на европейско, а не на национално ниво.

Потенциал за растеж на европейската икономика има в заздравяването на вътрешния пазар чрез намаляване на търговските бариери, каза още Камер. По думите му намаляването с 10 на сто на тези ограничения би увеличило БВП на ЕС със 7 на сто. Като за пример той даде някои сфери, в които дадени компании трябва да се съобразяват с правилата на различни държави.

Според директора на европейския отдел на МВФ ЕЦБ ще започна да понижава лихвите през юни тази година с 0,25 на сто, като очаква лихвените понижения да продължат до септември 2025 г.

МВФ отбелязва, че инфлацията в сектора на услугите и увеличаването на възнагражденията се намират на високи нива в Централна, Източна и Югоизточна Европа, като това се наблюдава в България, Хърватия, Полша и Румъния.

В анализа се посочва, че до средата на тригодишния период страни като България трябва постигнат намаляване на бюджетния дефицит, без това да се отразява върху инвестициите в инфраструктура и трудовите умения. Сред мерките, които могат да се предприемат в повечето страни от региона, според МВФ са по-оптимално разпределяне на разходите, разширяване на обхвата на данъчната база, премахване на някои изключения и др.

МВФ отбелязва още, че в Европа като цяло са необходими по-големи усилия за балансиране на пенсионната система, защото повишаването на пенсионната възраст, намаляване на ранното пенсиониране и изравняване на възрастта за мъжете и жените, засега не дават необходимите резултати.

Фондът представи и индекса си за готовност за използване и прилагане на изкуствения интелект като в него са включени 36 европейски държави. На първо място в него е Дания, следвана от Нидерландия и Естония. На последно е Босна и Херцеговина.

В измерването на готовността се отчитат следните параметри: дигитална инфраструктура, иновации и икономическа интеграция, човешки капитал и състояние на трудовия пазар, регулации.

България се намира на 26-о място, като от страните членки на ЕС единствено Унгария е зад нас по този показател.